Снежния човек

— Защото докладът на Скаре обхваща цялата страна, а полицейските управления имат практиката да следят само случаите в собствения си район. И вие разполагате със списък на изчезналите лица за последните петдесет години в цялата страна, който съдържа хиляда и осемстотин имена, но той обхваща и хора, изчезнали при корабокрушение или злополука като например при преобръщането на норвежката нефтена платформа „Александър Шилан“. Искам да подчертая, че досега никой не си е направил труда да следи има ли закономерност в случаите на потънали в неизвестност в цялата страна.

— Добре, Хари, но ние не носим отговорност за цяла Норвегия, а за престъпленията в района на Осло.

Хаген удари с длани по масата, за да даде знак на старши инспектора, че срещата е приключила.

— За беда проблемът стигна и до Осло — продължи обаче Хари.

— Какъв проблем?

— Снощи намерих мобилния телефон на Бирте Бекер в тялото на снежен човек в двора на къщата ѝ. Нямам представа какво точно става, шефе, но намирам за важно да разберем. Възможно най-бързо.

— Статистиката е интересна наука — Хаген взе разсеяно кутрето на Ясуда и го потърка с нокътя на палеца си. — Разбирам защо случаят на Бирте Бекер те притеснява. И все пак ми се струва недостатъчна причина да задълбаем в случая. Кажи ми, Хари, кое всъщност те подтикна да възложиш на Скаре да подготви доклад за изчезналите лица?

Хари погледна началника си. Извади намачкан плик от вътрешния си джоб и му го подаде.

— След участието ми в онова телевизионно шоу през септември го намерих в пощенската си кутия. Досега го смятах за шега.

Хаген извади листа от плика. Прочете шестте изречения и поклати глава:

— Снежен човек? А какво е „Мъри“?

— Точно това ме плаши.

Хаген го погледна с недоумение.

— Дано греша, но се опасявам, че ни предстои да се лутаме в адска тъмнина.

— Какво искаш, Хари? — въздъхна Хаген.

— Да събера разследващ екип.

Подобно на повечето полицаи в Главното управление Хаген смяташе Хари Хуле за своенравен, арогантен, заядлив, нестабилен алкохолик. Въпреки това началникът се радваше, задето двамата играят в един отбор: горко им на престъпниците, които Хари решеше да погне.

— Колко души? — попита Хаген. — И колко време?

— Десетима. Два месеца.

— Две седмици? Четирима души? Това не ми прилича на разследване на убийство — възнегодува Скаре.

Огледа неодобрително тримата си колеги, натъпкали се в кабинета: Катрине Брат, Хари Хуле и Бьорн Холм от Отдела за експертно-криминална дейност.

— Толкова успях да издействам от Хаген — отвърна Хари и се залюля назад на стола си. — И помнете, засега не разследваме убийство.

— А какво? — попита Катрине Брат. — Какво всъщност разследваме засега?

— Издирваме безследно изчезнала и се опитваме да разберем има ли връзка между зачестилите през последните години случаи на потънали в неизвестност жени.

— Всички са омъжени и изчезват внезапно в късна есен, нали? — попита Бьорн Холм с остатъци от специфичния за района Тутен говор — едно от нещата, които бе донесъл в Осло наред с колекцията си от грамофонни плочи на Елвис, кънтри, „Секс Пистълс“, „Джейсън & Дъ Скочърс“, три костюма, шити по поръчка в Нашвил, американска библия, възкъс диван за спане и обзавеждане за трапезария, оцеляло при три поколения от фамилията Холм. Всичко това Бьорн бе натоварил в ремарке и закарал в столицата с волво „Амазон“, произведено през 1970-а- годината, в която шведският автомобилен концерн прекратява производството на този модел.

Бьорн Холм беше купил колата за дванайсет хиляди крони, без да знае какъв е пробегът ѝ, защото броячът на километража отчиташе само до сто хиляди. Волвото обаче представляваше предметен израз на същността и житейските идеали на Бьорн. Обожаваше миризмата на кожа, ламарина, моторно масло, на избелялата поставка за шапки под задното стъкло, на фабриката „Волво“ и на облегалки, пропити с човешка пот. За Бьорн Холм това не беше просто засъхнал слой телесна течност, а благороден блясък, квинтесенция на душите на предишните собственици, на тяхната карма, хранителни навици и житейски подход. Заровете, окачени на огледалото в колата — оригинални плюшени „Фъзи Дайс“ — отразяваха в точна пропорция смесицата от истинска любов и иронична дистанция към някогашната американска култура и естетика, която пасваше като ръкавица върху ръка на норвежки селски син, закърмен с Джим Рийвс и „Рамоунс“. В момента Бьорн Холм носеше небрежна плетена шапка, с която приличаше по-скоро на полицейски информатор из наркосредите, отколкото на криминолог. Изпод шапката се подаваха два внушителни ръждивочервени бакенбарда с формата на котлети и ограждаха кръглото му симпатично лице. Очите му, леко изпъкнали като на риба, му придаваха постоянно учуден вид. Той беше единственият специалист сред тримата присъстващи, за когото Хари настоя изрично да участва в скромния му екип.

— Още нещо — старши инспекторът протегна ръка да включи шрайбпроектора, намърдан между купчините книжа върху бюрото му.