Снежния човек

Магнюс Скаре изруга, защото върху лицето му се появиха разфокусирани букви, закри очи с ръка и се отмести. Зад проектора се чу гласът на Хари:

— Точно преди два месеца намерих това писмо в пощенската си кутия. Няма подател. Пощенското клеймо е от Осло. Представлява разпечатка от стандартен мастилен принтер.

Преди Хари да е помолил, Катрине Брат изгаси осветлението и стаята потъна в мрак. Така светлият четириъгълник върху бялата стена изпъкваше още по-ясно.

Прочетоха писмото наум.

Съвсем скоро ще падне първият сняг. И тогава ще се появи той. Снежният човек. А когато снегът изчезне, той пак ще е отвел някого със себе си. И ти ще се питаш: „Кой е направил снежния човек? Кой прави снежни човеци? Кой е родил Мъри?“ Защото снежният човек не знае.

— Колко поетично — промърмори Бьорн Холм.

— Кой е Мъри? — попита Скаре.

В отговор вентилаторът на проектора продължи да шуми равномерно.

— По-интересно е кой е Снежния човек — обади се Катрине Брат.

— Явно някой, който се нуждае от спешно наместване на чарковете в главата — отвърна Бьорн Холм.

Самотният смях на Скаре секна почти веднага.

— Мъри беше прозвището на човек, който вече не е между живите — обясни от тъмното Хари. — Мъри е абориген от Куинсланд в Австралия. Докато този Мъри беше жив, убиваше жени по цялата територия на Австралия. Точният брой на жертвите му не е известен. Истинското му име е Робин Тувумба.

Вентилаторът продължаваше да бръмчи.

— Серийният убиец — сети се Бьорн Холм. — Онзи, дето ти го уби.

Хари кимна.

— Да не би да подозираш, че отново се е развилнял сериен убиец?

— Писмото ме наведе на такава мисъл, да.

— Ей, ей, я по-кротко! — Скаре вдигна длани, сякаш да спре старши инспектора. — Хари, колко пъти си вдигал фалшива тревога, откакто се превърна в медийна звезда след австралийското ти приключение?

— Три — отвърна Хари. — Най-малко три пъти.

— И въпреки това досега в Норвегия не е имало такъв случай.

Скаре хвърли бърз поглед към Брат, за да се увери, че и тя го слуша.

— Защо непрекъснато ти се привиждат серийни убийци? Да не би заради курса във ФБР?

— Възможно е.

— Тогава нека ти напомня, че освен с изключение на санитаря, бил смъртоносни инжекции на неколцина старци, и бездруго пътници, в Норвегия не сме се сблъсквали със сериен убиец. Никога. Маниаците са запазена марка на САЩ, а дори и там най-често са само по филмите.

— Грешиш — възрази Катрине Брат.

Останалите се обърнаха към нея. Тя сподави прозявката си.

— Серийни престъпления са регистрирани в Швеция, Франция, Белгия, Германия, Англия, Италия, Холандия, Дания, Русия и Финландия. Уточнявам, че това са официално оповестените случаи, които местната полиция е разкрила. Статистиката за реалния брой извършени престъпления не се огласява.

В тъмното Хари не можеше да забележи червенината, плъзнала по лицето на Скаре, но не му убягна агресивно издадената брадичка на полицая, обърната срещу Катрине Брат.

— Досега сме открили един-единствен труп. Освен това мога да ти покажа цяло чекмедже с подобни писма. Има много по-откачени от този… снежко.

— Разликата е, че авторът на това писмо е направил старателно проучване — отвърна Хари, стана и се приближи до прозореца. — Прозвището Мъри никога не се е появявало в пресата. Робин Тувумба се представяше така на боксовите мачове в пътуващ увеселителен парк.

Последните лъчи на дневната светлина си пробиха път през пукнатина в облачната покривка. Хари си погледна часовника. Олег го бе помолил да тръгнат навреме, за да хванат и подгряващата група „Слейър“.

— И отде да я почнем? — попита Бьорн Холм.

— А? — не разбра Скаре.

— Откъде да започнем работа? — поясни Холм с пресилено ясна дикция.

Хари се върна до бюрото.

— Холм, ти ще направиш подробен оглед на жилището и апартамента на Бекер, както се процедира с местопрестъпление. Непременно провери за следи от мобилния телефон и шала. Скаре, ти ще съставиш списък на осъдени за убийство, изнасилвани, заподозрени в…

— … подобни престъпления и всякаква друга измет на свобода — довърши Скаре.

— Брат, ти ще се заемеш с докладите за изчезнали лица и ще започнеш да търсиш някаква закономерност.

Хари очакваше неизбежния въпрос „Каква закономерност?“. Само че този път остана изненадан: Катрине Брат само кимна.

— Добре. А сега — на работа.

— А ти? — попита Брат.

— Аз отивам на концерт.

Тримата полицаи излязоха от кабинета му. Хари погледна в бележника си единствената дума, която си бе записал: неогласена статистика.