Снежния човек

— Махай се — простена тя и изплю няколко дребни камъчета.

— Искам да ядеш сняг — отвърна гласът, изправи се и се хвана за мястото, където Силвия го бе ранила с брадвата.

— Какво? — изплъзна се от устата ѝ.

— Искам да се тъпчеш със сняг, докато се напикаеш. — Фигурата застана на около метър извън обсега на Силвия, наклони глава и я огледа. — Докато стомахът ти замръзне и се напълни толкова, че вече да не може да разтапя снега. Докато във вътрешностите ти остане само лед. Докато се превърнеш в онова, което представляваш в действителност: ледено, безчувствено създание.

Силвия чуваше думите му, но съзнанието ѝ отказваше да приеме значението им.

— Никога! — изкрещя тя.

От фигурата се разнесе звук и се сля с бълбукането на потока.

— Викай колкото искаш, скъпа Силвия. Няма кой да те чуе.

Видя как тъмният силует вдигна нещо в ръката си. Запали го. Примката! В мрака приличаше на нажежена капка. При допира с водата започна да съска и да дими.

— И без да те карам, ще поискаш да ядеш сняг. Повярвай ми.

До съзнанието на Силвия стигна парализиращото откровение, че е настъпил сетният ѝ час. Оставаше ѝ само една възможност. През последните минути тъмнината се сгъсти, но тя се помъчи да установи положението на фигурата между дърветата, докато претегляше брадвата в ръка. Кръвта затуптя във върховете на пръстите ѝ, все едно се връщаше, за да ѝ вдъхне сили за още едно, последно усилие. Заедно с близнаците Силвия неведнъж се бе упражнявала да мята брадвата по стената на плевника. Там нарисуваха мишена — лисица — и всеки път когато дъщерите ѝ отиваха да свалят брадвата от стената, викаха тържествуващо:

— Мамо, ти уби звяра! Уби го!

Силвия постави единия си крак малко по-напред от другия. Така при засилването постигаше оптимален баланс между сила и точност.

— Откачалка — прошепна тя.

— По този въпрос няма две мнения — отвърна гласът.

По лицето на тъмната фигура сякаш пробяга лека усмивка. Брадвата изсвистя в гъстия, почти материален мрак. Застанала в отлично балансирана поза с изпъната напред дясна ръка, Силвия проследи пътя на смъртоносното оръжие. Брадвата се шмугна между дърветата. Чу се как отсече клонка. После потъна в мрака и се заби глухо в снега.

Силвия се опря на брезата и се свлече на земята. Вече не се мъчеше да сподави сълзите си, защото си даваше сметка, че е обречена.

— Ще започваме ли? — меко попита гласът.

Девета глава

Ден трети. Дупката

— Супер готино, а?

Въодушевеният глас на Олег надвикваше съскащата мазнина в арабската закусвалня, претъпкана със зрители от концерта в зала „Осло Спектрум“. Хари кимна в отговор. Олег, облечен в суичър и потен, подскачаше ентусиазирано, докато разказваше на Хари за прочутите музиканти от „Слипнот“. Хари дори не знаеше имената им, защото дисковете с песните им даваха доста оскъдна информация за групата, а и обикновените музикални списания от сорта на „МОДЖО“ и „Ънкът“ не публикуваха статии за такива банди. Хари поръча два дюнера и си погледна часовника. Ракел бе обещала да ги чака пред арабската закусвалня точно в десет. Олег продължаваше да говори. Кога се случи това? Кога малкият стана на дванайсет и реши да слуша музика за различните стадии на смъртта, отчуждението, студа и житейския провал? Този факт вероятно трябваше да поражда тревога, но Хари не се притесняваше за Олег. Възприемаше интересите на момчето като ново начало. Олег искаше да утоли нормалното за възрастта му любопитство, да изпробва различни неща и да види дали му отиват, както се пробва нов костюм. С времето щяха да се появят и други интереси. Към по-полезни занимания. Или към по-вредни.

— И на теб ти хареса, нали, Хари?

Хари кимна. Сърце не му даваше да признае, че концертът го бе разочаровал. Не знаеше защо се получи така. Вероятно просто тази вечер не беше в настроение.

Още щом се смесиха с тълпата в концертната зала, го нападна параноята, типична за алкохолиците. През последната година тя се появяваше дори когато не бе близвал алкохол. Вместо да се потопи в атмосферата на събитието, Хари през цялото време имаше чувството, че някой го наблюдава, и не спря да оглежда изпитателно стената от лица наоколо.

— „Слипнот“ избиха рибата — продължаваше Олег. — А маските бяха супер яки. Особено онази с дългия, тънък нос. Приличаше на онези… дето…

Хари слушаше разсеяно бъбренето на момчето, надявайки се Ракел да се появи всеки момент. Въздухът в закусвалнята изведнъж му се стори тежък и задушен. По кожата и по устните му сякаш се полепи слой мазнина. Хари се мъчеше да прогони мисълта, която дебнеше зад ъгъла. Тя обаче го връхлетя. Мисълта за силно питие.

— Маската е индийска и се слага на мъртъвци — обади се женски глас зад тях. — А „Слейър“ бяха по-добри от „Слипнот“.

Хари се обърна изненадан.

— „Слипнот“ са големи позьори — продължи тя. — Рециклирани идеи и празни факти.

Беше облечена в лъскаво черно палто, плътно прилепнало по тялото ѝ, дълго до земята и закопчано до брадичката. Под палтото се виждаха само чифт черни кубинки. Бледо лице, силно гримирани очи.

— Изобщо не бих предположил, че си падаш по такава музика — отрони Хари.