Спектакълът на злото

— Може би отделяш твърде голямо внимание на Стемплър — предположи Сен-Клер. — Може би става въпрос за някой, който е видял касетите в офиса на Ерингтън, разбрал е всичко, включително и за библиотеката на епископа, и е решил да подражава на идола си.

— Стемплър е — убедено повтори Вейл. — Видях го и говорих с него. Зад всичко това стои именно той и ще продължи в същия дух.

— Значи сега просто ще чакаме, така ли? — попита Стенър.

— Именно. Всички от екипа ли са подсигурени?

— Да — отвърна Стенър. — Или са под наблюдение, или са със семействата си. Флеърти държи под око Шана. Май и на двамата им харесва този вариант.

— Виж, знам, че това не е най-важното — обади се Сен-Клер, — обаче ми се струва, че с тази охрана и наблюдението ще изхарчим доста пари. Искам да кажа, ако това продължи дълго.

— Сещаш ли се за нещо по-добро, Харви? — тихо попита Вейл.

— Не. Не се сещам дори за нещо наполовина толкова добро.

Гросо и Добсън седяха в края на един от задните редове, откъдето можеха да наблюдават Вълпс и да са достатъчно близо до изхода. Вълпс изгледа целия филм и стана чак когато се появиха финалните надписи. Гросо и Добсън бързо се измъкнаха навън.

Във фоайето тя извади цигарите си и възкликна:

— Три часа без да пуша! Щях да се побъркам. А ти по-добре изчезвай.

— Твърде късно е — отвърна Добсън.

Гросо се обърна и се оказа лице в лице с Вълпс. Лицето му беше каменно.

— Извинете — каза той, — имате ли огънче?

После пъхна една цигара между устните си.

— Разбира се.

— Хареса ли ви филмът?

— Много е хубав — отвърна тя, запазвайки самообладание.

— Благодаря за огънчето — усмихна се той и се насочи към изхода на базара.

— Разкрил ни е — изръмжа Гросо.

— Как? Та ние бяхме практически невидими.

— Не знам как, но ни е разкрил. И не само това, ами държи да го знаем. По дяволите, излизаме от играта.

— Е, така или иначе той вероятно се прибира в приюта. Вечерният час е в десет. Ще го проследим дотам, а после ще го оставим в ръцете на онези електронни гении. Стенър ще реши какво да правим утре.

— Просто ще ни извади от случая, Ранди.

— Какъв случай? Това случай ли е? Дявол да го вземе, не знаем дори защо следим този тип.

— Стенър казва, че бил опасен.

— Това ли било? Следим го, защото е опасен? Половината хора в този град са опасни, за Бога!

— Видът му ме изплаши — каза Гросо. — Обърна ли внимание на очите му?

— Аха, значи го следим, защото има страшни очи и защото е опасен. Вече се чувствам по-добре.

В метрото, което го откарваше обратно към приюта, Вълпс погледна часовника си. Осем и половина. Той се усмихна. Хидра щеше да влезе в действие след половин час.

Играта, която подготвяше от десет години, щеше да започне съвсем скоро.

33.

Под бледата лунна светлина сенките се преплитаха и играеха като странни мистични създания, които се криеха и изненадващо изникваха иззад ъглите на готическите постройки на чикагския университет. Наоми Чанс изпита внезапен страх. Митичните зверове-сенки я стряскаха. Тя забърза крачка и се опита да не обръща внимание на тези глупости. Вятърът развяваше полите на палтото й, докато тя упорито крачеше към паркинга. Ежемесечната среща на секретарките от правната асоциация бе както винаги изключително досадна, но Наоми бе длъжна да присъства поради особеното си положение в йерархията. Тази вечер се постара да съкрати процедурите колкото се можеше повече.

Когато достигна 57-а улица, видя как някъде зад дърветата и храстите от другата страна проблесна цигара. След секунда забеляза и мъжа, който стоеше отсреща. Беше скрит сред сенките, с ръце, пъхнати в джобовете. На пет-шест метра от него бе паркирана кола.

Тя сграбчи газовия спрей, който носеше в чантата си, и забърза още повече. Знаеше, че едва ли би забелязала нещо в една обикновена вечер. Но днес бе по-различно. Виждаше опасности навсякъде. „По дяволите — помисли си тя, — всички се плашим от освобождаването на Стемплър.“ Докато приближаваше скритата сред сенките фигура, ръката й стисна спрея по-силно. И тъкмо преди да пресече улицата, чу зад гърба си:

— Наоми Чанс?

— Кой е? — стресна се тя.

— Почакайте за секунда, моля ви.

Тя се втренчи в тъмното. Пред нея изникна едър чернокож мъж, чертите му бяха скрити от мрака.

— Какво искате от мен? — викна Наоми и измъкна спрея от чантата си. — Внимавайте, това е сълзотворен газ!

— Опа! — възкликна едрият мъж и отстъпи крачка назад. — Предупредиха ме, че сте сурова дама — допълни той и се засмя.

После бръкна в джоба си и извади портфейла си. Значката му блесна на бледата светлина от уличните лампи.

— Детектив Зак Лайд от чикагската полиция — каза той. — Шефът, Шок Джонсън, ни прати при окръжния прокурор, а пък той каза да ви държим под око. И точно това правим с партньора ми, мис Чанс, държим ви под око.

Наоми въздъхна.

— Изплаши ме до смърт, приятелче! — възкликна тя.

— Трябва да призная, че и вие малко ме стреснахте с този спрей — призна той. — Вижте, защо не ме оставите да ви откарам до вас? Ще прегледаме апартамента ви и после, нали разбирате, трябва да…

— Да ме държите под око? — довърши тя.