Спектакълът на злото

— Минахме оттам. Аз съм Мартин Вейл, окръжният прокурор.

— Да, сър, познах ви, виждала съм снимката ви във вестниците.

— Това са двама от моите помощници — Бен Майер и Харви Сен-Клер.

— Приятно ми е — кимна тя.

— Какво се е случило?

— Три коли са катастрофирали в Ласал — отвърна тя. — Трима починаха, за останалите шестима се борим. Престрелка в южната част, едно момиченце е убито, майка й едва се крепи. Освен това имаме два инфаркта и един, когото току-що доведоха за психиатричното отделение. Бил на покрива на театъра и се облекчавал върху минувачите отдолу. Всичко това се случи през последните четиридесет минути, а още няма единайсет. Тепърва загряваме.

— Съжалявам, че идваме в такъв момент — каза Вейл.

— Винаги е така — отвърна тя спокойно. — С какво мога да ви помогна?

— Искаме да хвърлим един поглед в счетоводството ви и също така да разберем дали днес следобед около три часа там е имало някой.

— През уикенда счетоводството приключва в два и половина — каза тя.

— Знам. Но имаме причина да вярваме, че днес около три там е имало някой. Много е важно да знаем точно кой.

— Може би някой от санитарите? Чистач? — предположи Сен-Клер.

— Възможно е — отвърна тя. — Ако наистина е толкова спешно, мога да се обадя на мистър Лаверн у дома. Той е шеф на отдела. Не е изключено някой днес наистина да е работил допълнително.

— Ще ви бъда признателен — каза Вейл.

— Мога ли да попитам за какво точно става въпрос?

— Хакер — отвърна Майер. — Имаме основания да смятаме, че някой се опитва да се включи във вашите компютри. Последиците могат да бъдат изключително сериозни.

— Мили Боже — възкликна тя.

— Разгърна някакъв указател и прокара пръст по имената. Стигна до Лаверн, погледна номера му и вдигна слушалката. Набра цифрите и зачака. Няколкото секунди се сториха на останалите цяла вечност.

— Не си е вкъщи — измърмори Сен-Клер.

— Мистър Лаверн? — внезапно каза сестрата. — Съжалявам, че ви безпокоя у дома, обажда се Ева Вилонски. При мен е окръжният прокурор. Би искал да говори с вас.

Тя подаде слушалката на Вейл.

— Мистър Лаверн, обажда се Мартин Вейл.

— Да, мистър Вейл?

— Мистър Лаверн, проверяваме един компютърен проблем и бихме искали да знаем дали днес някой от вашия офис е останал след края на работното време.

— Да, аз.

— Вие ли? Бяхте ли там в три часа?

— Да, сър, говорих по телефона с една фармацевтична компания от Западното крайбрежие.

— А имаше ли някой друг в стаята по същото време?

— Ъъ, да. Хайнс, така мисля, че се казва. Чисти всеки ден, след като приключим работа. За хакера ли става въпрос?

Въпросът изненада Вейл.

— Откъде знаете?

— Бях там, когато съобщението дойде по модема.

— Какво съобщение?

— Ами, как да ви кажа, беше доста налудничаво. Нещо за някаква лисица и за някой, наречен Хидра.

— Хидра? Спомняте ли си какво точно се казваше в съобщението?

— Ами… май първо пишеше „Хидра, лисицата е на свобода“, а после името Хидра се повтори няколко пъти. Аз попитах кой е Хидра и кой се обажда, и тогава връзката прекъсна.

— И казвате, че в стаята сте били само двамата с Хайнс?

— Да. Дойде, докато говорех по телефона.

— Благодаря, мистър Лаверн. Много ни помогнахте.

— Бил е някакъв хакер, нали?

— Да. Разследваме случая.

— Знаех си. Нямаше какво друго да е. Вие винаги ли работите до толкова късно?

— Когато случаят е важен. Благодаря ви, мистър Лаверн. Дочуване.

Вейл постави слушалката на вилката и се обърна към Вилонски.

— Познавате ли някого от чистачите на име Хайнс?

— Да, Руди Хайнс.

— Покажи на мис Вилонски снимката на Трибъл — каза Вейл на Сен-Клер.

Харви извади портфейла от задния си джоб и измъкна отвътре снимката на Трибъл, която бяха получили от „Джъстин“.

— Това ли е Руди Хайнс? — попита Вейл.

Тя погледна снимката и поклати глава.

— Не, това е мъж. Руди Хайнс е жена.

Отговорът й ги изненада. Вейл погледна Сен-Клер.

— Покажи другата.

Сен-Клер извади снимката на Рене Хътчинсън. Сестрата внимателно я погледна и после бавно кимна.

— Тя е. Косата й е по-тъмна и късо подстригана, но това определено е Руди.

— Можем ли да хвърлим един поглед в счетоводството?

— Разбира се.

Тя извади връзка ключове от едно чекмедже и ги поведе по коридорите. След малко стигнаха до една огромна стая, в която имаше няколко бюра. Компютрите бяха в дъното. Майер се насочи към тях, спря рязко пред единия и викна:

— Господи, вижте това!

— Скупчиха се пред екрана и прочетоха съобщението:

„Много мъдро…

Принцът, пред когото се прекланят, съдията, който мери ни греха, големият и малкият, богатият, ратаят, са равни, щом повика ги Смъртта.

Хидра“

— По дяволите, не знам какво е това, но съм сигурен, че ще го намерим в някоя от книгите на Рашмън — каза Сен-Клер.

— Какво означава? — поинтересува се Ева Вилонски.

— Кой е Хидра?

— Гръцката митология, мадам — отвърна Сен-Клер.

— Лернейската хидра. Щом Херкулес отсича някоя от главите й, на нейно място изниквала нова.

— Или може би изниквало ново име? — предположи Вейл.

— Може би — съгласи се Сен-Клер.

— Той се опитва да ни каже нещо, Харви. Всичко, което ни праща, са послания — имена, цитати, всичко. Подиграва ни се.