Спектакълът на злото

Вейл прочете съобщението отново и се вледени. Прочете втория стих на глас:

— „Съдията, който мери ни греха“.

— Шоут?

— Кой друг? Ще звънна на Шок Джонсън.

Сен-Клер се обърна към Ева Вилонски.

— Ще ви кажа какво точно означава това съобщение, мадам. Означава, че имаме страхотна нужда от адреса на тази Руди Хайнс.

Стенър паркира пред къщата на Венъбъл и й отвори задната врата. Когато приближиха входа, той извади пистолета си. Венъбъл се изненада. Стенър винаги изглеждаше толкова овладян, че трудно си го бе представяла въоръжен. Хвана я внимателно за лакътя, застана пред вратата и протегна ръка за ключа. Тя му го подаде, Стенър отключи и побутна вратата с крак. Влезе във вестибюла бавно и предпазливо, после бързо огледа първия етаж, провери хола, кухнята, спалнята за гости и всички шкафове.

— Тук е чисто — каза той.

Единият от охраната седеше на терасата с гръб към вратата. Слушаше уокмен.

— С тези слушалки не може да чуе нищо — каза Стенър, насочвайки се към него. — Мога да издърпам стола изпод задника му, без въобще да усети, че се приближавам. Ще го викна да остане тук с теб, докато проверя втория етаж.

Той отвори вратата и потупа пазача по рамото. Мъжът свали слушалките.

После се изправи и се обърна.

Лицето му беше изкривено в ужасна усмивка.

Минаха една или две секунди, преди шокираният Стенър да осъзнае, че ухиленият мъж пред него е Аарон Стемплър.

Но вече беше твърде късно.

— Добре дошъл у дома — изсъска Стемплър.

Ръката му се вдигна и ножът в нея за миг проблесна, преди да прободе Стенър в гърдите и да се насочи нагоре към сърцето му. Двамата паднаха назад в хола и се блъснаха в стената.

Дишайки тежко, Стенър сграбчи китката на Стемплър, за да му попречи да издърпа забития нож. Лицето на Стемплър беше само на няколко сантиметра от неговото, устните му се изкривиха в отвратителна усмивка. Той плъзна другата си ръка, бръкна в джоба на сакото на Стенър и измъкна оттам ключовете от колата.

Когато двамата влетяха в стаята, Венъбъл падна назад и с ужас видя забития в гърдите на Стенър нож.

После яростта й надделя над ужаса, тя сграбчи тежката метална лампа от масичката край себе си и я запокити към Стемплър. Лампата удари челюстта му и разкъса кожата. Стенър се изплъзна изпод зашеметения си нападател и се претърколи настрана със забития в гърдите си нож.

Стемплър изкрещя от болка. Хвана лампата и с другата си ръка удари Венъбъл по лицето. Тя залитна назад и се блъсна в стената, опитвайки се да запази равновесие. Стемплър вдигна с две ръце лампата над главата си.

Твърдият метал раздра бузата й и счупи челюстта й. Ужасна болка прониза окото й. Устата й се изпълни с кръв. Краката не я удържаха и тя падна на пода. Здравото й око бе вперено в разярения убиец.

Стемплър се обърна да вземе ножа, но Стенър се беше претърколил и сега ножът беше под него. Стемплър изтича в кухнята, сграбчи една кърпа и я притисна към бузата си. Издърпа едно чекмедже и изсипа съдържанието му на пода. После издърпа друго, и друго, и друго, докато най-сетне не намери това с ножовете. Взе един огромен сатър и се върна в хола. През това време обаче Стенър бе успял с огромна мъка да се превърти и да плъзне пистолета си към Джейн. Тя го грабна в мига, в който Стемплър отново влетя в хола. Почти изпаднала в безсъзнание и разкъсвана от ужасяваща болка, тя насочи оръжието и стреля. Куршумът се удари в кухненската врата и наоколо се разлетяха тресчици. Стемплър се метна на пода и пропълзя настрани, търсейки прикритие. Тя стреля отново и отново. Стемплър се хвърли зад дивана. Един от куршумите мина през меката материя, разкъса я и излетя от другата страна сред облак от памук и перушина. Стемплър грабна един стол. Побегна към прозореца, хвърли стола и излетя навън под дъжда от стъкла. После бясно се затича към колата на Стенър.

Венъбъл се претърколи по корем и погледна със здравото си око към Стенър, който бе издърпал ножа от гърдите си. Както го стискаше в ръката си, силите му изведнъж го напуснаха и той загуби съзнание. Ножът падна на пода.

Отвън се чу шум от запалване на двигател, колата изръмжа и изчезна нанякъде.

— Абъл… — промълви Венъбъл и пред очите й се спусна черна пелена.

35.

Когато пристигна пред апартамента на Хари Шоут, Шок Джонсън видя, че отпред вече има три полицейски коли. Шестима униформени полицаи претърсваха пространството край двуетажната сграда, но, спазвайки инструкциите на Джонсън, не бяха влизали в апартамента.

— Чукахме на вратата и звъняхме по телефона — обясни сержантът, който ръководеше екипа. — Никакъв отговор.

— По дяволите! — изръмжа Джонсън.

Пъхна ръце в джобовете на палтото си и огледа сградата.

— Какво е разположението, сержант? — попита той, без да сваля очи от постройката.

— Апартаментът е на цял етаж. Обитателите на втория са на почивка в Джорджия, така че той в момента е съвсем сам в къщата. От тази страна, зад оградата, има тераса, а от другата, както и отзад, има прозорци. Вътре е тъмно. Колата му е паркирана в гаража.

— Къде е проклетият му бодигард? Как му беше името?