„Добро утро, аз съм Джери Куин с новините в два часа след полунощ. Топновината днес е убийството на съдията Хари Шоут, член на щатския върховен съд, чийто труп бе открит тази вечер в апартамента му в Лейкшор. Умопобърканата убийца беше застреляна около час по-късно, когато по време на ареста й оказа съпротива на полицейските служители. На кратка пресконференция в полунощ лейтенант Шок Джонсън от отдела по убийствата към чикагската полиция съобщи на репортерите, че Шоут е бил брутално убит около девет часа вечерта. Според думите на Джонсън тялото на съдията било разчленено, а главата му била отрязана. Тя била открита час по-късно в апартамента на Ребека Хътчинсън на «Грейс Авеню» 3215. Мис Хътчинсън била застреляна и убита, когато нападнала един от полицаите със същия нож, с който очевидно е убила съдията Шоут. Изпълняващият длъжността окръжен прокурор Мартин Вейл съобщи, че е издадена заповед за арестуването на Реймънд Вълпс, познат още като Аарон Стемплър. Вълпс-Стемплър е обвинен в убийството на полицая Джон Ришъл и опит за убийство на адвокатката Джейн Венъбъл и специалния агент Абъл Стенър. Вейл каза, че опитите за убийство били извършени приблизително по същото време, когато Хътчинсън е убила Шоут. Окръжният прокурор разкри още, че Вълпс всъщност е Аарон Стемплър, който бе признат за убиец на архиепископа Ричард Рашмън. Вейл каза, че Стемплър бил пуснат от щатската психиатрична клиника в Дейзиленд по-рано същия ден. Стемплър беше пациент в Дейзиленд през последните десет години след убийството на Рашмън. Иронията в случая е, че Вейл защитаваше Стемплър в тогавашния процес, а по-късно стана прокурор към канцеларията на окръжния прокурор. Вейл каза, че сега полицията преследва Стемплър по едно обвинение в убийство и два опита за убийство — на добре познатата адвокатка Джейн Венъбъл и на майор Абъл Стенър, шеф на следствения отдел към канцеларията на окръжния прокурор. И двамата преди години бяха основни фигури в делото Рашмън. Предлагаме ви запис на част от изявлението на изпълняващия длъжността окръжен прокурор Вейл:“
„Имаме основание да вярваме, че през последните няколко години Аарон Стемплър е успявал да поддържа връзка с бившата си начална учителка Ребека Хътчинсън чрез компютърен модем. Вярваме също, че Стемплър е възложил на мис Хътчинсън да извърши поне още две убийства. Първото е на мисис Линда Балфур в дома й в Гидеон, Илинойс, през миналия октомври, а второто — на Алекс Линкълн, куриер към спедиторска фирма, в Хилтаун, Мисури, преди две седмици. И в двата случая имаме същите белези, както при убийствата отпреди десет години, свързани с делото Рашмън. Стемплър също така нападна адвокатката Джейн Венъбъл и детектива Абъл Стенър в дома на мис Венъбъл. В момента двамата са в интензивното отделение на градската болница. Положението им е критично, но шансовете им да оживеят са добри.“
— Заповедта за арест на Стемплър важи за пет щата — продължи Джери Куин — „и след около час полицейските управления ще разполагат с негова снимка. Стемплър е 28 годишен, висок е метър и седемдесет и пет, тежи около седемдесет килограма, има сини очи и руса коса. Според думите на мис Венъбъл, тя е успяла да го удари по време на нападението му в дома й и сега той има рана на лявата буза. От полицията подчертаха, че Стемплър е въоръжен и трябва да бъде считан за изключително опасен…“
Стемплър изключи радиото.
— Мамка му — каза той гласно. — Мамка му!
Убили са Ребека! Как я е проследил Вейл? Какво не бяха успели да изчислят? Той удари с юмрук по волана. В очите му проблесна омраза. Венъбъл и Стенър, който бе седял на свидетелската скамейка и беше казал на съда, че Стемплър се преструва, бяха оцелели.
Е, добре, щеше да им покаже. Трябваше му само малко време.
Край него прелетя голям знак: „Следваща отбивка — Шелбивил“.
Този път нямаше да има никакви грешки.
Той зави пред един мотел и паркира колата в тъмния участък край ресторанта. Огледа картата, после я пъхна в джоба си и отвори чантата на доктора. Забеляза вътре неголям кожен несесер. Дръпна ципа и очите му блеснаха. Беше комплект скалпели. Той измъкна най-големия, докосна палеца си с острието му, после изсмука капката кръв и сложи острия като бръснач инструмент във вътрешния си джоб. Сетне взе от чантата спринцовка, ампула морфин и голяма ролка лейкопласт. Излезе от колата й я заключи. Огледа се. Наоколо нямаше никого. Бързо отвори багажника и хвърли чантата върху трупа на доктор Рифкин. После тресна капака и се изгуби в мрака.
Вейл седеше край Джейн Венъбъл в интензивното отделение. Дясната половина на лицето й бе увита в превръзки, а към двете й ръце бяха прикрепени системи. Зад нея апаратите бипкаха и жужаха, отмервайки дишането и сърдечната й дейност. Устата и носът й бяха покрити от кислородна маска. Вейл държеше едната й студена и безжизнена ръка.
Погледна часовника на стената. Беше два и половина след полунощ. Операцията на Стенър продължаваше почти четири часа. Преди около час един от лекарите за малко се бе показал в приемната.