Спектакълът на злото

— Просто я мяташ. Този, който метне най-близо до стената, печели. Искаш ли да потренираш?

— Няма смисъл да губим време. Победителят черпи, така ли?

— Да.

— Хвърляй първа, тъкмо да видя как става.

Тя се наведе напред, постави едната си ръка на коляното, хвана монетата с палеца и показалеца на другата и леко я метна. Монетата се удари в стената, отскочи, завъртя се и падна на десетина сантиметра от стената.

— Доста добре — отбеляза той.

— Не е лошо.

— Значи така, а? — Той я погледна и зае същата поза, обаче хвана монетата с лявата си ръка.

— Чак сега забелязвам, че си левичар — каза тя.

— Ти въобще рядко ми обръщаш внимание, Парвър — каза той.

Забележката я изненада.

— Просто трябва да я метна, така ли?

— Аха.

Той леко се наведе напред, изпъна ръка и хвърли монетата. Тя се превъртя във въздуха, удари се там, където се съединяваха стената и подът, и застина на не повече от сантиметър от ъгъла.

— Бре! — възкликна той. — Голям късмет.

В очите й проблесна подозрение.

— Ти ме преметна, Флеърти — изръмжа тя.

— Никога!

— Видях как го направи. Определено ме преметна. Не играеш за пръв път.

Той се ухили, вдигна монетите от пода и й ги подаде.

— Тръгваме ли?

Взеха такси до „Коркрън“ и когато пристигнаха там, влязоха в „Дамския клуб“. Валяка ги удостои с нащърбената си усмивка и ги поведе към ъгловата маса. Избърса я с един скъсан парцал и ги погледна очаквателно.

— Пиене? Ядене? — поинтересува се той.

— Първо напитките, после ще видим.

— Окей, какво да бъде?

— Мартини с много джин и никакви екстри — каза Шана.

— Екстри ли?

— Без черешки и така нататък — обясни му Флеърти.

— Схванах. За вас както винаги, а, мистър Флеърти?

— Да.

— Няма проблем — ухили се Валяка и се насочи към бара.

— Добре, Парвър, ще ми кажеш ли какъв ти е проблемът? Дявол да го вземе, получи всичко, което искаше. Дарби ти е вързан в кърпа, Стодард също. Две големи дела. Искаш ли да ми отстъпиш едното?

— Не, много ти благодаря — отвърна тя надменно.

— Тогава?

— Ами днес, когато Марти ме попита дали съм готова да пратя Дарби на електрическия стол…

— Не искаше ли и ти именно това?

Валяка донесе питиетата и ги сложи на масата. Шана изгълта своето и си поръча второ.

— Става въпрос за друго — каза тя и се намръщи. — По дяволите, това имаше вкус на лимонада.

— За пръв път ли пиеш мартини?

— Да. Обикновено съм на ром с кола.

— По дяволите, изгълта го, сякаш беше чаша мляко! Внимавай, тези неща са доста коварни.

— Глупости. Виж в какви малки чаши ги сервират. Нищо няма да ми стане. Та за какво си говорехме?

— За изпържването на Дарби. Каза, че ставало въпрос за друго.

— Да, сетих се. Виж, проблемът е, че досега никога не съм водила углавно дело.

— Не ми казвай, че те е хванала сценична треска! — Флеърти се засмя. — На желязната Парвър й омекват краката? Хайде де, това е просто поредният случай. Няма нужда да се впрягаш чак толкова.

— Не ме разбра. Не се притеснявам, че няма да спечеля. Просто… никога не съм мислила за това.

— За кое? Какво имаш предвид, по дяволите?

— За искането на смъртна присъда.

— Ясно. Атака на съвестта, а? Стига глупости, Шана. Този тип най-хладнокръвно е застрелял жена си с ловджийска пушка. После, без да се замисли, е удушил и стриптийзьорката. Помисли си само, гледал я е в очите, докато я е убивал.

— Стига, Дермът!

— Не. Ние сме прокурори, Шана. Последната преграда между цивилизацията и джунглата. Не създаваме закони, а само ги спазваме. А ако законът обвинява Дарби в предумишлено убийство, той е обречен.

— Знам всичко това, за Бога! — ядоса се Парвър. — Не съм дошла тук, за да слушам лекции за житейските ценности!

Тя стана, за да си тръгне, но той я хвана за ръката.

— Извинявай. Понякога съм твърде циничен. Старите навици умират трудно. Никакви лекции повече, обещавам. Не си тръгвай… моля те.

Тя го погледна и се усмихна.

— Без повече глупости?

— Обещавам.

— Добре. — Тя седна и допи второто си мартини.

— Искам да те попитам нещо — каза Флеърти. — Ако си сред съдебните заседатели и ти зададат въпроса дали си за смъртното наказание, какво би отговорила?

— Доста сложен въпрос.

— Така е. Но помисли над него. — Той отпи от сока си.

— Ще кажа, че не съм сигурна, но в никакъв случай не бих оставила това да повлияе на отсъждането ми. Важни са доказателствата.

— Добре. А би ли отишла в съда, ако се съмняваш във вината на обвиняемия?

— За Бога, все едно слушам Мартин. Онази вечер ме попита същото.

— Именно от това прокурорите се боят най-много — да разпънат невинен човек.

Тя махна на келнера и му посочи празната си чаша.

— Въпросът е, че ако си сигурна — както е с Дарби — няма от какво да се тревожиш. Просто си вършиш работата. Как би се почувствала, ако видиш Дарби да си излиза от залата свободен?

— Няма да стане — уверено отвърна тя.

— Но представи си, че с делото се захване някой друг и оплете конците.

Тя не отговори. След известно мълчание внезапно смени темата.

— Едит Стодард…

— Какъв пък е проблемът с нея?

— Нещо не се връзва, Флеърти. Тя дори не иска да се бори.