Спектакълът на злото

— За какво да се бори? В рапорта е написано съвсем ясно и точно — купила си е оръжие, тренирала е с него две седмици, после е застреляла Делъни. И то с два куршума, при положение, че първият е бил достатъчен. Няма измъкване.

— Как би постъпил на мое място?

— Няма какво толкова да му мислиш. Очевидно е планирала убийството поне от две седмици. Не става въпрос нито за внезапен импулс, нито за моментна лудост, нито за самозащита. Писнало й е, подготвила се е и му е пръснала главата.

— Но тя е толкова нещастна. В нея има нещо… тъжно.

— Тъжното е, че е изправена пред токов удар от двайсет хиляди волта. Не би трябвало да го приемаш толкова лично, Шана.

— Знам, но въпреки това го приемам лично, разбра ли? Много лично.

— Може би е редно да оставиш делото на някой друг.

— Не си го и помисляй. Ще се оправя.

— Няма от какво да се притесняваш. Венъбъл не е участвала в криминално дело от десет години.

Шана довърши третото си мартини и побутна чашата към ръба на масата.

— Смяташ, че всичко е толкова просто, а? Е, виж какво ще ти кажа — Венъбъл наистина е много добра. Десетте години нямат никакво значение. — Тя се наведе над масата и прошепна: — Мисля, че между нея и Марти има нещо.

— Хайде де! — възкликна той с престорена изненада, спомняйки си за цветята в апартамента й.

Шана кимна и му намигна съзаклятнически.

— Чудесата никога не свършват — засмя се той.

Келнерът донесе ново питие и прибра празната чаша.

— Това е четвъртото ти мартини — подчерта Флеърти. — Случайно знам, че тукашният барман набляга на джина. Не ми влиза в работата, но май не си наясно какви могат да бъдат последиците.

— Е, може тази вечер да искам да си пийна, Флеърти — каза тя и надигна чашата. — Знаеш ли, това е адски дълго име. Фле-ър-ти. Почти три срички. Ще ти викам Флей. Както и да е, Флей, имаш ли нещо против малко да се напия?

— Самият аз никога не съм се напивал — призна й той със срамежлива усмивка.

— Шегуваш се.

— Ни най-малко. Но по едно време пушех опиум.

— Това не е законно.

— Именно затова се отказах.

Тя вдигна чашата си и я завъртя.

— В това обаче няма нищо незаконно.

— Така е.

— Знаеш ли, че когато за първи път опитах марихуана, бях седнала пред печката в кухнята на една моя приятелка и около час и половина чаках Били Джоел да излезе от хладилника.

Флеърти се засмя и поклати глава.

— Сигурно е била първо качество.

— Не знам. Никога не повторих — каза тя и осъзна, че езикът й вече се преплита, а Флеърти изненадващо се разпада на двама.

Затвори едното си око и се опита да фокусира красивото му лице.

— Защо никога досега не си ме канил никъде?

— Ето, днес го направих.

— Да, ама чак след шест месеца. Знам, че не си обратен.

— Не съм.

— И знам, че, ъъ, не съм толкова отблъскваща. — Тя спря и се закикоти. — От-блъс-ква-ща.

— О, не, не си — тихо отвърна той и се усмихна.

— Тогава?

— Ако живееш по улиците на Бостън, нямаш кой знае какъв шанс да се научиш на добри обноски. В поправителния дом също.

— Толкова лош ли си бил?

— Доста лош.

— Какво е най-лошото, което някога си правил? Или може би не трябва да питам?

— Крадяхме коли.

— Крал си коли?

Той кимна.

— Да, заедно с няколко приятелчета.

— Можеш ли да правиш това, дето го показват във филмите, нали се сещаш, да измъкнеш всичките жички от таблото и да запалиш колата? А? — Тя отново притвори едното си око и фокусира поглед.

— Никакъв проблем — кимна той. — Трийсет секунди.

— Майтапиш се!

— Ни най-малко.

— И защо се отказа?

— Имах видение. Една нощ Господ седна в крайчеца на леглото ми и ми каза, че ако продължавам по същия начин, ще умра млад.

— И?

— Приех това съвсем сериозно.

— Но тя всъщност не го е направила, нали? — скептично попита Шана.

— Тя ли?

— Господ е жена, не знаеш ли?

— О, така ли? — Флеърти се усмихна и остави чашата си върху масата. — Направи го, макар и по особен начин. Един от най-добрите ми приятели отиде на електрическия стол. Обра магазин и застреля едно ченге. С Ерни бяхме доста близки.

— Ерни?

— Ерни Холерън. Бяхме петима и правехме всичко заедно. Ерни беше един от нас. Но когато уби ченгето, го осъдиха на смърт. А в нощта, в която щяха да изпълнят присъдата, купихме бира, взехме автобуса и отидохме до онзи хълм край затвора, откъдето се вижда цялата сграда. После седнахме там и зачакахме да го сложат на стола. Знаеш ли как се разбира, когато дръпнат ръчката? За момент всички останали светлини в сградата примигват. Правят го два пъти, за да са сигурни, че всичко е наред. Седяхме там, докато душата му не излетя, после хвърлихме към оградата празните кутии от бирата и взехме автобуса към града. Същата нощ Господ говори с мен и аз реших, че не искам да свърша по същия начин.

— Знаеш ли какво? — каза Шана след известно мълчание. — Въобще не ме интересуват… ин-те-ре-су-ват… обноските, Флей. — Тя отпи от чашата си. — Това, на което държа, са сърде… сърдеч…

— Сърдечните?

— Благодаря… сърдечните разговори и, ъъ, един готин мъж с красиви очи и черна коса и други такива повръх… повър…

— Повърхностни?

— Благодаря… повърхностни неща. Защо винаги носиш черно, Флей? Приличаш на Джони Кеш.