Сразени ангели

— Нищо чудно, с крака като тези всеки нормален мъж ще се влачи след мен. Но това не значи нищо.

— Добре. Щом настояваш.

— Хубаво. Да продължаваме. — Тя се плъзна надолу и опря гърдите си в набъбналия ми член. — Пък и той сигурно вече се е прехвърлил на археоложката.

— Какво? — Опитах се да седна. Крюкшенк ме бутна назад, съсредоточена да търка члена ми със зърната на гърдите си.

— Ще стоиш там, докато приключа с теб. Не смятах да ти го казвам, но после реших, че и сам ще го разбереш. На няколко пъти ги виждах да се усамотяват. След това Шнайдер неизменно се появяваше с широка усмивка, та предположих… нали се сещаш? — Тя повдигна рамене и отново се върна към това, което правеше. — Е, той не изглежда никак зле за бяло момче. А Вардани… горката… приема, каквото й… се предложи. Харесва ли ти това, Ковач?

Изстенах.

— Така си и мислех. Ах вие, мъже. Толкова сте праволинейни в секса. Научи ли ви човек веднъж номерата… и ставате лесни.

— Ела ми тук, Крюкшенк.

— О, не. Няма начин. Искам да ти видя физиономията, когато повече не можеш да се сдържаш, а аз не ти позволявам да го направиш.

Не ми беше никак лесно да се боря с мяркащите се образи на Семетайр, Шнайдер и Вардани в неговите прегръдки, но с повечко упоритост и ентусиазъм Крюкшенк скоро отведе мислите ми на друго, по-приятно място. На три пъти ме накара да стигам до ръба и всеки път ме връщаше, накрая ръката й започна да се мести в бясно темпо по члена ми. Чувах възбудените й стенания, изтръгнати направо от гърлото. Аз също изстенах, а от слабините ми бликна фонтан, който опръска и двама ни. Чувствах се, сякаш се е изключила някаква част от мозъка ми. Бях забравил напълно за Вардани, Шнайдер и Семетайр. Отпуснах се на влажното легло и каютата се завъртя пред очите ми.

Не след дълго Крюкшенк се раздвижи, премести се нагоре и ме яхна през гърдите.

— А сега, Емисарче — рече, докато обхващаше главата ми с ръце. — Искам да си платиш за удоволствието.

Пръстите й повдигнаха тила ми и тя се разтвори пред мен, полюшвайки се леко, като майка, който приспива детето си. Вагината й беше топла и влажна, соковете, които изтичаха от нея, имаха солено-горчив вкус. Усещах причудливата миризма на изгоряло дърво, чувах приглушените й стенания. Мускулите на бедрата й се стягаха все повече с приближаването на кулминацията и накрая тя се надигна и започна да се търка все по-силно в лицето ми. Дишането й стана пресекливо, накрая премина в дрезгаво стенание.

„Няма да се отървеш толкова лесно от мен, Клинов вълк…“

Крюкшенк се надигна още малко, застина за миг, погълната от безмерното удоволствие на оргазма, сетне се отпусна върху гърдите ми.

„Няма да ти е лесно…“

— А сега — рече тя след малко. — Да видим какво… Ох.

Изненадата в гласа й бе осезаема, за щастие успя поне да прикрие разочарованието си. Членът ми беше полуизправен, недостатъчно твърд, за да проникне в нея.

„Да. Виждаш ли как се събира реколтата?“

„РАЗКАРАЙ СЕ ОТ ГЛАВАТА МИ, СЕМЕТАЙР!“

Подпрях се на лакти, усещайки как бързо ме напускат и последните остатъци на възбудата. Огънят, който бяхме запалили в каютата, неусетно чезнеше. Опитах да се усмихна, но Семетайр ми отне и тази възможност.

— Съжалявам. Тази гадна радиация ми взе и това — по-скоро, отколкото очаквах.

Тя сви рамене.

— Не се кахъри, Ковач. На всеки може да се случи.

„Виждаш ли как…“

— Всъщност, ако искаш, можем да опитаме. Въпреки това. Няма да е кой знае колко трудно, цялата съм мокра.

Тя се отпусна върху мен и започна бавно да се поклаща. В бледата светлина на каютата втренчих поглед в слабините й, сякаш очаквах силата ми да дойде оттам. Постепенно топлината на тялото й и равномерният натиск оказаха своето въздействие и аз проникнах бавно в нея. На няколко пъти членът ми се изплъзваше, но тя бе винаги готова да го върне вътре с опитни ръце. Пъхнах палец в устата й, навлажних го и след това започнах да галя с него клитора й. Тя дръпна свободната ми ръка и я постави на гърдите си. Малко след това се изпразни отново. Аз не можах, но въпреки това се чувствах удовлетворен.

Тя се наведе и ме целуна по устните. И да имаше нещо повече в жеста й, не го долових. Ако не друго, поне имах усещането, че съм успял да преборя Семетайр. По-късно, когато Крюкшенк се облече и излезе навън, където бе посрещната с бурни аплодисменти от другите, аз продължих да се въргалям на влажното легло. Чаках го, но той не се появи.

Първата ми малка победа на Санкция IV.

26.

Съзнанието ме удари в главата като юмрук на боксьор мутант.

Подскочих от сблъсъка и се претърколих на леглото, споходен от внезапното желание да повърна. С немалко усилие на волята успях да се овладея и се надигнах, озъртайки се сънено. Ярък слънчев сноп нахлуваше през люка на тавана, който не бях забелязал снощи. Зад металните стени се чуваха приглушени гласове.