Средното царство

Знам — помисли си Де Вор. — Предполагал си, че той е ХУН МАО. И все пак всичко тук е ХАН. Усмихна се. Хаавикко познаваше света твърде малко; беше общувал само с войници. Всичко това беше ново за него. Луксът. Имитацията.

Отдясно се чу звук. В антрето влезе група прислужници. Спряха на почтително разстояние от гостите и един от тях пристъпи напред — висок ХАН; на гърдите на бледозелената му роба бе извезана голяма пиктограма и цифрата едно. Това беше Стюардът на дома, главният прислужник на Леман.

Де Вор по никакъв начин не приветства човека. Не се поклони, дори не се и усмихна.

— Къде е Секретарят? — настоя той. — Искам да го видя.

Стюардът се поклони със сведен поглед. Зад него беше строена почти половината от висшия домакински персонал на Леман — всичко петнадесет души. Те чакаха изправени — бяха оставили Стюарда да действа вместо тях.

— Извинете ме, майоре, но господарят излезе и сега е в пагодата. Нареди да не го безпокоят.

Де Вор се поизвърна и погледна ординареца си, след това отново се обърна напред.

— Боя се, че нямам време да чакам. Идвам по въпрос на ТАНГА. Ще съобщя на твоя господар, че си изпълнил задълженията си.

Стюардът кимна, но не вдигна поглед — държа главата си наведена, докато майорът и ординарецът му го отминаха, излязоха на терасата и слязоха по широката задна стълба в градината.

По езерото бяха разпръснати лотоси — яркозелени на фона на бледата, прозрачна вода. Огромни кремави канари обграждаха езерото в съвършен овал. Отляво покрай извивката на езерото вървеше пътека — изпъстреният с цветя балдахин накрая преминаваше в нежната извивка на мостче. Зад мостчето, сред традиционна градина от камъни, храсти и цветя, се извисяваше триетажна пагода в класически дворцов стил; по покривите й, покрити с червени керамични плочки, нямаше никакви други орнаменти. По-нататък, вдясно от езерото, имаше овощна градина — дребните дървета с широки корони растяха току до ръба на водата. Сливите и черешите бяха цъфнали и неподвижният въздух беше напоен с техния аромат.

Бе ранна утрин. От ливадите зад пагодата се понесе резкият, чист крясък на паун. Дванадесет мънички изкуствени слънца сияеха над главите им сред небето от „лед“, боядисано в пастелното синьо на лятото.

Застанал на горното стъпало, Де Вор огледа всичко това само с един поглед. Усмихна се, оправи униформената си туника и се обърна към ординареца си:

— Добре, Хаавикко. Оттук ще продължа сам. Младият офицер щракна с токове и се поклони. Де Вор знаеше, че момчето е получило от генерала заповед да не се отделя от него и да наблюдава какво става; но това бяха неговите хора и той щеше да стори каквото той иска. Висшите домакински прислужници поглеждаха иззад Хаавикко и не знаеха какво да правят. Майорът бе пристигнал неочаквано. Почти нямаше възможност да предупредят господаря си.

Де Вор погледна към тях.

— Ей, вие! Я си гледайте работата! Господарят ще ви извика, когато стане нужда! — после им обърна гръб, като по този начин ги освободи.

Погледна отвъд изкуственото езеро. Под стряхата на пагодата, в галерията, чиито дървени дъски стърчаха на подпори над езерото, стояха трима души, облечени в копринени ПАУ. Мекото мърморене на гласовете им се донасяше над водата до него. Щом го забеляза, единият вдигна ръка за поздрав, после отново се обърна към другите двама — като че ли им поднасяше извинения.

Леман го посрещна по средата на крайбрежната пътека.

— Радвам се да те видя, Хауард. На какво дължа това удоволствие?

Де Вор почтително сведе глава, после срещна погледа на мъжа.

— Дошъл съм да те разследвам, Пьотър. Генералът иска отговори.

Леман се усмихна, след това се извърна, хвана майора подръка и тръгна редом с него.

— Разбира се.

Светлината, процеждаща се през лозите над тях, изписваше върху лицето му гоблен от сенки.

— Сьорен Бердичев е тук. И Едмънд Уайът. Но съм сигурен, че те ще разберат.

Де Вор отново кимна едва-едва.

— Знаеш ли защо съм дошъл?

Леман му хвърли бърз поглед, после отново обърна очи напред, към пагодата.

— Заради смъртта на Лу Кан, нали? Знаех си, че все някой ще дойде. Веднага щом чух новината, и вече го знаех. Тук слуховете идват бързо. Езиците, дето няма какво друго да правят, и гладните уши вкарват всички ни в беля — той въздъхна и погледна Де Вор. — Разбирам, че има такива, които изопачават думите, които изрекох при аудиенцията си с министъра, смятат ги за заплаха. Е, аз пък те уверявам, Хауард, нищо не е било по-далеч от ума ми в този момент. По странен начин аз харесвах Лу Кан. Възхищавах се на неговата упоритост. И въпреки това аз не съм… изненадан. Стана точно както си го мислех. Както го ПРЕДУПРЕДИХ. Има хора, при които нетърпението е прераснало в смъртоносен гняв.

Де Вор спря и се обърна към секретаря.

— Разбирам. Но трябва да задам някои въпроси. Неща, които сигурно ще ти се сторят нелепи.

Леман сви добродушно рамене.

— Няма как. Смъртта на министъра си беше гадна работа. Питай каквото трябва. Няма да се обидя.