Средното царство

Де Вор се усмихна и продължи, като позволи на Леман отново да го хване подръка. Стигнаха до моста. Спряха за миг и погледнаха езерото. Паунът отново изкряска.

— Разправят, че ти би имал най-голяма изгода от смъртта на Лу Кан. Отказът му да те включи в онази работа с новите лицензи. Скорошните му разследвания за валидността на някои патенти. И най-вече стриктното, педантично прилагане на Декрета. Последното особено е нанесло твърде голяма вреда на теб и на твоята фракция — повече от всичко друго.

— Моята фракция? Искаш да кажеш дисперсионистите? — Леман замълча и се замисли за миг. — И като го премахна, ще спечеля, така ли? — той поклати глава. — Знам, че имам много врагове, Хауард, но със сигурност дори и те биха признали, че пипам по-внимателно!

Продължиха в мълчание. Щом стигнаха пагодата, двамата мъже на терасата се приближиха и застанаха на горното стъпало на стълбата.

— Сорен! Едмънд! — извика Де Вор, докато се изкачваше по тясната стълбичка пред Леман. — Как сте?

Размениха си поздрави и влязоха вътре, в голяма шестоъгълна стая. В черните лакирани стени беше вграден порцелан, покрит със сложни многоцветни орнаменти. Таванът представляваше огромна проста мозайка — двойни спирали от мънички, яркоцветни питони, обкръжени с бордюр от открояващи се звезди в синьо и бяло. Четири прости табуретки без облегалки с крачета във вид на навити питони стояха върху полирания под, покрит с керамични плочки, около ниска шестоъгълна масичка. Върху нея имаше зелена лакирана кутийка.

Въпреки тежестта и официалността на дизайна стаята изглеждаше светла и просторна. Дълги, широки прозорци с кепенци гледаха към езерото, овощната градина и заобикалящите ги ливади. Във въздуха трептеше ароматът на цъфналите дървета.

„Кажи-речи по-ХАН от ХАН — заключи нервно Де Вор наум и седна до Леман. — Безочлива, несъзнателна мимикрия. Или пък е нещо повече? Да не би именно културата на ХАН да бе истинският вирус в кръвта на тези ХУН МАО, който ги подкопава и ги превзема бавно, «както копринената буба поглъща черничевия лист»?“

Усмихна се криво на себе си, щом наум му дойдоха думите на древния историк Су Ма Чиен. „О, да, ние знаем тяхната история и техните цитати. Тези неща са погълнали собствената ни идентичност. Е, на свой ред аз пък ще погълна тях със същото търпение. Аз ще бъда копринената буба за тях.“

— Е, та как е в охраната?

Де Вор се завъртя върху табуретката и се усмихна на Едмънд Уайът.

— Имаме страшно много работа. Както е винаги в този проклет свят.

Въпреки дългогодишното им познанство той и Уайът никога не се сближиха. Под повърхностната им учтивост винаги се бе долавяла скрита враждебност. И сега беше същото.

Уайът беше дребничък, слаб човек със странно голяма за ръста му глава. Някой веднъж бе казал, че той сякаш е бил стъкмен от двама съвсем различни човеци и това впечатление, веднъж придобито, вече беше трудно да се разсее. Още на пръв поглед лицето му разкриваше силен, прям характер; аристократичните тъмнозелени очи блестяха предизвикателно, брадичката му беше твърда и дръзка. Но щом човек погледнеше тялото му, веднага биеше на очи колко крехък, колко женствен изглежда. Ръцете му бяха меки, тънки и бледи, ноктите му имаха съвършен маникюр. Нежни ТИ-ЯО ТУО, гривни от злато и нефрит, висяха на двете му китки. Всичко това го караше да изглежда слаб, но той далеч не беше такъв. Падението на баща му би унищожило един по-слаб човек, но Уайът бе показал голяма смелост и решителност. Бе заложил на собствените си способности и бе спечелил: успял бе да построи отново империята на баща си и да заеме бившето му място на Първо ниво.

Де Вор се вгледа за миг по-внимателно в Уайът — знаеше, че не трябва да подценява неговата интелигентност; след това му кимна едва-едва.

— А ти, Едмънд? Добре си, виждам. Говори се, че твоята компания скоро ще получи квота в Индекса.

В очите на Уайът проблесна лека изненада. Не знаеше колко отблизо Де Вор следи тези неща.

— Значи следиш пазарите?

— Има смисъл. Бунтовничеството и бизнесът в днешно време са близки съюзници. ХАН СЕН е индикатор за много повече неща, отколкото само за прости стойности — това е индекс на властта и безпощадността, клуб на хора, които мислят по подобен начин и имат подобни амбиции.

Забеляза как Уайът за миг го изгледа преценяващо, опитвайки се да схване скритото значение на думите му. Индексът Хан Сен на хонконгския пазар на акции беше най-големият от тези на всичките седем пазара на акции в света — и най-важният. Но както и Камарата, той също често беше параван за други, не чак толкова явни действия.

Де Вор рязко се извърна към Бердичев и топла усмивка огря лицето му.

— Ами ти как си, Сорен? Много рядко те виждам напоследък.