Сърце под маска

— Въпреки това не смятам, че мога да му позволя да се намесва в моите лични работи. Дори мъжкото приятелство си има граници — отбеляза сковано Джъстин и дълбоко в себе си взе твърдо решение да даде достоен отпор на най-добрия си приятел.

— Това няма нищо общо с приятелството ви, Джъстин, и ти много добре го знаеш — заяви лорд Уилям. — Благото на Англия е поставено на карта и Паркър изпълнява своята задача — също както и ти. По мое лично мнение той има право да те съди. И аз като него смятам, че за теб ще е дори от полза да имаш жена французойка. Освен това пак ще ти повторя, че Доминик отдавна желае да ви види свързани в брак.

— Ами ако установя, че тя си е останала същата глупава и нахална хлапачка? — попита Джъстин с потрепващи от трудно сдържан гняв ноздри.

— Аз съм съвсем сигурен, че ти ще успееш да се справиш с трудностите, Джъстин. Постарай се само този път да се съобразиш с чувствата на близките си. Братовчедка ти Женевиев е може би единствената жива роднина на твоята майка. Няма да допусна да тревожиш Доминик и да направиш племенницата й нещастна. И без това в последно време й създаваш твърде много грижи. Няма да търпя да го сториш отново точно в момента, когато е уплашена до смърт за съдбата на Лиз-Мари и Едуар. Междувременно и Вашел може би е убит. Очаквам от теб да спазиш договора, Джъстин, колкото и да ти е неприятно. Трябва да се ожениш за Женевиев.

— Това ли е последната ти дума?

— Да.

— Разбирам. — Само едно малко мускулче потрепваше около устните на Джъстин.

— Надявам се — продължи тихо лорд Уилям, — защото те уверявам, че този път ще бъда безмилостен.

6

Изгарящо желание за отмъщение тласкаше Женевиев напред, въпреки че едва дишаше и всяко мускулче по тялото я болеше. Беше изминала стотици мили през последните две седмици и трябваше да измине още доста — плашеща представа за млада жена, за която най-голямото напрежение досега е било танцуването по цяла нощ.

Господи, колко й се искаше да си почине! Но в никакъв случай не можеше да си го позволи. Трябваше да продължи да се влачи, докато все още беше светло. Трябваше да се изплъзне от лапите на Клод Рамбуйе — този проклет негодник!

— Мръсник! Дяволите да го вземат дано! — мърмореше пред себе си Женевиев, забравила всички добри маниери.

Палещи сълзи на болка и отчаяние изгаряха очите й. По едно време се спъна и падна. Одраска коляното и дланите си по острите камъчета, с които беше осеян междуселският път.

Внимателните сини очи на спътника й се изпълниха със сълзи. Не можеше да понесе гледката на гордата си някога господарка, която вървеше до него толкова унизена. Инстинктивно протегна ръце да я подкрепи, но бързо ги отдръпна. Преди без колебание би помогнал на младото момиче, но сега не биваше. Женевиев беше вирнала брадичка и решително беше отметнала глава назад, с което беше сложила край на цялото си минало. Тези два жеста едва не разкъсаха сърцето на бедния Ив-Пиер.

— Трябва да се науча на самостоятелност, Ив-Пиер, скъпи мой — беше казала тя, още когато тръгнаха да бягат.

Въпреки това мъжът трудно се удържаше да не й помага, защото я обичаше като собствена дъщеря. И този път прехапа треперещите си устни и се извърна настрани, за да не гледа как младата му господарка с мъка се изправя на крака.

Все още не можеше да приеме, че мадмоазел Женевиев Анжел Сен Жорж, най-красивата дебютантка на Париж, е принудена да се влачи в праха като проста селянка!

По дяволите! Това беше повече, отколкото можеше да понесе.

Сенките постепенно се удължаваха, лека-полека се здрачаваше и залязващото слънце позлатяваше върховете на дърветата. Бягащата Женевиев беше само една от безбройните благородници, които се опитваха да се измъкнат от милата си Франция, за да останат живи.

За всичко беше виновен Клод Рамбуйе! Дали вече не беше убил и родителите на Женевиев, както преди няколко дни бедния Арман Шарбон? А само Бог знаеше къде се е скрил Вашел. Може би той също беше заловен и екзекутиран…

При тази представа момичето потрепери и се прекръсти. Обърна се в няма молба към небето, умолявайки Светата Дева да запази живота на родителите и брат й. После се обърна към Ив-Пиер и се опита да се усмихне.

Имаха късмет, че Клод Рамбуйе беше толкова самонадеян. Той обръщаше внимание единствено на себе си и въобще не забелязваше верните слуги на семейство Сен Жорж, които бяха останали при господарите си. Така Ив-Пиер беше успял да се измъкне незабелязано от градската къща и да се срещне с господарката си във фермата на Бърт и родителите й.