Сърце под маска

Това беше много по-лошо дори от мисълта, че Клод се е разположил в дома й, защото Шато Сюр Мер беше наследство на Вашел. Но „Ла Бел Фий“ си беше само нейна!

Беше прекрасен кораб, малка шалупа с дължина петнадесет метра, с гафелен такелаж и четири шестфунтови оръдия. Бугшпритът й приличаше на рапира и беше почти толкова дълъг, колкото и тесният корпус. По него имаше място за много платна и корабът беше по-бърз дори от тесните, повратливи шхуни, с които се движеха пиратите, или бързите бригантини, пригодени за морски бой. При благоприятен вятър скоростта на „Ла Бел Фий“ превишаваше единадесет възела. Под водното равнище корпусът беше облицован с мед и се защитаваше успешно срещу червеи, водорасли, миди и медузи. Обикновено беше снабден с екипаж от двадесет и пет души, но Женевиев знаеше, че ще се справят и с наполовина по-малко хора.

— Беноа ще дойде ли с нас? — попита тя.

— Да — отговори Ив-Пиер. — Също и братята му Емил и Марк. Ставаме четирима. Липсват ни само осем души, мадмоазел.

— Седем — поправи го спокойно Женевиев. — Аз сама ще командвам „Ла Бел фий“, Ив-Пиер.

— Моля ви, мадмоазел! — възпротиви се веднага той. — Не мога да го допусна. Не познавате мъжете от Брест. Сурови, груби матроси, в никакъв случай не са подходящо общество за дама като вас. И без това сърцето ми се къса, че трябва да изтърпите присъствието им, макар и за кратко време. Но трябва да прекосим Ламанша, пък и във Франция всичко е надолу с главата… Обаче не мога да си представя мадмоазел Сен Жорж да командва такива грубияни! Как ви хрумна тази луда идея? Графът ви повери на мен. Какво ли би казал, ако можеше да ви чуе?

— Щеше да ти каже, че умея да управлявам шалупата също толкова добре, колкото и старите моряци. Нали ти самият ме научи на това изкуство, Ив-Пиер — прибави с нежно-иронична усмивка тя. — Хайде, приятелю, много добре знаеш, че старото време безвъзвратно отмина. Я ме погледни! Нима преди две седмици си вярвал, че съм в състояние да предприема подобно пътуване, без карета и преоблечена в мъжки дрехи? Или че ще убия със собствените си ръце двама души и ще ограбя плячката им? Ще се справя и с кораба, бъди сигурен! Ще бъда командир на „Ла Бел фий“. Корабът е мой!

Естествено Женевиев никога не би помислила да стане капитан на кораб, ако не беше загубила всичко, което беше скъпо на сърцето й. В този миг й се струваше, че „Ла Бел фий“ е единственото, което й е останало, и беше твърдо решена да запази на всяка цена последното си притежание.

Ив-Пиер заклати глава и скептично я изгледа.

— Но мъжете няма да се подчиняват на заповедите ви, мадмоазел Женет! Жена да им бъде капитан… О, не! Нали ще им се смеят всички!

— Ти ще ме подкрепиш ли, приятелю? — попита спокойно Женевиев.

— Аз? Разбира се, мадмоазел. Лично аз ни най-малко не се съмнявам във вас. Ако е нужно, ще ви следвам до края на света. Винаги съм служил на семейство Сен Жорж, а същото са правили баща ми и дядо ми. Но мъжете от Брест… — И той отново заклати глава. — Те са нещо съвсем друго.

— Хайде да сключим сделка, Ив-Пиер — предложи все така спокойно Женевиев. — Ако спечеля екипажа за себе си, ставам капитан на „Ла Бел фий“. Ако не, ще се подчинявам безпрекословно на заповедите ти, докато сме на борда.

— Отлично, мадмоазел — отговори почтително Ив-Пиер. Това беше най-доброто, на което можеше да се надява.

Женевиев открай време си беше своенравна, макар че Ив-Пиер често я кореше за приумиците й. Държеше да прави всичко, което правеше и Вашел. Много жалко, размишляваше слугата, че мосю графът, който вече беше загубил надежда да има деца, беше толкова благодарен, когато Бог най-сетне го дари с наследници, та прояви прекалена снизходителност към тях.

— Да тръгваме най-сетне — настоя Ив-Пиер. — Надявам се само, че няма да се разочаровате твърде много, когато моряците откажат да ви признаят за свой капитан, мадмоазел.

Женевиев се усмихна като хлапе, измислило поредната дяволия. Това тя правеше винаги и слугата загрижено се запита какъв ли план си е съставила. Въпреки загрижеността си не посмя да я укори. Зелените очи отново святкаха насреща му по стария енергичен начин и той не искаше да угаси искрите на надеждата.

7

Три часа по-късно Беноа д’Арси пристигна в пристанището на Брест и се появи на уреченото място, точно както се беше уговорил с Ив-Пиер.

Лунният диск вече беше високо в небето, а хилядите звезди весело блещукаха и светлината им се отразяваше върху тъмните, хладни вълни, които тихо се плискаха срещу корпусите на корабите, закотвени в пристанището.

Скрита зад няколко бъчви в корабостроителницата, Женевиев ясно виждаше красивия, строен силует на „Ла Бел фий“, който леко се поклащаше върху вълните. Главната мачта с прибрани платна се издигаше гордо към небето. Бугшпритът приличаше на остра шпага, готова за бой.