Читаем Сърце под маска полностью

— Казах им да чакат с Емил и Марк в Перуке Бльо. Ще отида да ги доведа.

— А пазачите?

— Трима са — старият Гюстав Мортимър и синовете му. Страшни хора, никой в Брест не ги обича. Само преди седмица стана скандал с дъщерята на мосю Лафит, нали я знаеш, Орели, с хубавите руси коси. Затова — Беноа вдигна рамене, — ако се наложи да ги убием, загубата няма да е голяма. Хората от града ще кажат, че сме им направили услуга.

— Добре — отговори Ив-Пиер. — Върви да доведеш останалите. Ще се срещнем при кораба.

Беноа кимна и запълзя напред. Ив-Пиер почака малко, за да се увери, че никой не го е проследил, надигна се от скривалището си и кимна на Женевиев да го последва.

Държейки се в тъмното, двамата прекосиха кейовете на пристанището. Само след минути към тях се присъедини Беноа с остатъка от екипажа. Мъжете бяха въоръжени, някои с пистолети, други с мечове. Женевиев почувства, как по гърба й пробягаха студени тръпки при вида на тези сурови морски вълци. Макар че познаваше някои от тях, никога не беше ги заговаряла. Все пак трябваше да помни, че са дошли да й помогнат, и не биваше да се бои от вида им.

— Беноа — нареди тихо Ив-Пиер — вземи Емил и Марк и се качи на борда. Преструвайте се, че сте отишли да си поговорите с мосю Мортимър и синовете му. Вземете и бутилката вино, която е донесъл братовчед ти. — И той остро изгледа Рупърт, но морякът само се усмихна и леко се олюля.

— Тоя май няма да ни помага много — отбеляза с отвращение един от мъжете на име Силвестър.

— Извинявам се заради братовчеда си — отговори сковано Беноа. — Обзет е от любовна мъка и се опита да удави грижите си. Затова избяга от Довил. Но когато е трезвен, е почтен другар и добър боец.

— Добре де, добре — подкрепи го Ив-Пиер. — Ако мосю Мортимър и синчетата му не ви заподозрат, нападнете ги без предупреждение. Ние ще се присъединим към вас и ще ви помогнем.

Беноа склони глава, за да покаже, че е разбрал, повика с пръст братята си и тримата тръгнаха по кея към кораба.

— Бонсуар, Гюстав — извика Беноа и хлъцна високо, за да покаже, че е пиян поне колкото Рупърт. — Аз съм Беноа д’Арси, а това са братята ми. Дойдохме да си поприказваме, стари приятелю.

Мосю Мортимър се надигна от палубата и мрачно изгледа новодошлите. Облегна се на перилата и изпитателно се огледа наоколо, за да се увери, че наблизо няма никой. После махна с ръка на тримата мъже да се качат на борда.

Другите моряци останаха в скривалището си, докато след много приказки и звън на стъкло най-после се чуха добре познатите шумове от борба.

— Сега! — изсъска Ив-Пиер. — Тичайте!

Без да се колебаят, Женевиев и останалите хукнаха към кораба. Мъжете се нахвърлиха върху тримата пазачи и скоро ги метнаха през борда. Телата се стовариха с буен плясък във водата и скоро се чуха крясъци и проклятия.

— Отплуваме, бързо! — изкрещя Ив-Пиер. — Преди да са вдигнали тревога.

Всеки от екипажа знаеше задълженията си. Без бавене мъжете са заеха да развързват въжетата, за да вдигнат платната, и издърпаха тежката котва. Минути по-късно „Ла Бел Фий“ бавно се отдели от пристанището и взе курс към Бискайския залив.

Щом стигнаха в открито море, Женевиев реши, че е време да вземе командата в свои ръце.

— Отсега нататък аз ще давам заповеди, Ив-Пиер — заяви спокойно тя, макар че ръката, която постави на кормилото, леко трепереше.

Той я изгледа накриво, но въпреки това отстъпи настрана.

— Ей! Какво става там? — обади се един от мъжете. Пернел, като забеляза смяната. — Беноа не ми е казал, че ще пътувам под командването на някаква проклета женска. О, моля за извинение, мадмоазел. Не исках да ви обидя. — И вдигна ръка към шапката си.

— Аз също не знаех — заяви Беноа. Очите му гневно стрелкаха Ив-Пиер, който ги беше наел, без да им каже нищо. — Мислех си, че Ив-Пиер ще бъде командир. Каза ми само, че трябва да отведем мадмоазел в Англия, а после ще се върнем в Брест.

— „Ла Бел фий“ е мой кораб — отговори спокойно Женевиев. — Единствено аз съм в правото си да го управлявам.

— Триста дяволи! — изрева Давид. — Няма да плувам под командата на жена, в никакъв случай! Не ми се сърдете, мадмоазел, не ви обиждам лично.

— Правилно — намеси се Оливие. — Нали всички ще ни се подиграват!

— Вярно, вярно! — обадиха се и останалите и закимаха с глави.

— И без това не понасям, когато на борда има жени — отбеляза мрачно Тибо и изгледа Женевиев по начин, от който я побиха тръпки. — Жената носи нещастие. Предлагам да свалим момичето и слугата в Англия, а ние да изберем капитан от нашата си черга. Няма защо да бързаме да се връщаме в Брест. Не е лошо да натоварим някои стоки, които да ни донесат печалба. И без това рискуваме живота си, а заплатата е нищожна.

— Да, да! — развикаха се отново другите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература
Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза