Сърце под маска

Каютата не беше толкова обширна, защото „Ла Бел фий“ не беше голям кораб, но беше достатъчно удобна. Дясната страна беше заета от широко легло, покрито с дебела сатенена покривка. До него имаше нощни шкафчета със здраво завинтени месингови лампи, в които гореше китова мас. Всяко шкафче имаше четири чекмеджета с полирани месингови дръжки. Над койката и шкафчетата бяха монтирани полици с възглавници, одеяла, ленени чаршафи и други неща, закрити със скъпоценен стенен килим, от поколения насам собственост на семейство Сен Жорж. До леглото беше поставена ракла с месингов обков, която служеше за гардероб. Вляво от леглото имаше въртящо се огледало, също завинтено за пода. Вдясно беше масичката за миене с порцеланов леген и кана за вода. Над нея също висеше огледало. Освен това имаше седяща вана от месинг.

Точно пред Женевиев имаше голям еркерен прозорец с оловни стъкла, през който се разкриваше чудесен изглед към морето. Под прозореца беше поставена дървена пейка, украсена с възглавници от синьо кадифе. Седалката беше същевременно капак на скрин, пълен с порцеланови съдове, сребърни прибори и покривки за маса. Пред пейката имаше тясна, но тежка маса от масивен бор с четири украсени с резба дървени стола.

На лявата стена имаше масивно писалище с множество малки чекмеджета, пълни с морски карти, корабни дневници и разни документи. Над масата имаше няколко етажерки с книги. Две кожени кресла и подвижна масичка за сервиране допълваха обзавеждането на каютата.

Посред стаята беше поставена желязна печка, която излъчваше приятна топлина. На пода беше постлан скъп турски килим, спомен от някои от многобройните пирати в семейството на Женевиев. На прозорците висяха сини копринени пердета, завързани за стената с широки панделки от същия материал.

Женевиев обичаше каютата си. Макар че при минали плавания тя не беше капитан на шалупата, винаги живееше тук, а капитанът се преместваше при първия помощник. Капитанската каюта и тази на първия помощник бяха единствените лични убежища на борда. Останалите моряци спяха в хамаци, окачени по всички възможни места на кораба.

Женевиев се огледа критично наоколо и усети, че в сърцето й се надига болка. Ясно беше, че корабът никога вече няма да й служи за удоволствие. Той играеше основна роля в плана й и трябваше да изпълни целта, за която беше предназначен. Постара се да си припомни всичко, което беше изгубила, за да се пребори с отчаянието си. Корабът беше единствената лична собственост, която й беше останала. От днес нататък той щеше да бъде неин дом. Въпреки че обичаше леля си и чичо си, Нортчърч Аби никога нямаше да стане нейна втора родина. Ако се ожени за Джъстин, щеше да отиде да живее в Блекхийт Хол, имението на братовчед си, но тя изобщо не го беше виждала.

С въздишка се огледа още веднъж в каютата и се вцепени от ужас, когато погледът й попадна в голямото огледало. Жената, застанала насреща й с разрошени коси и диво святкащи очи, беше неузнаваема. Нищо чудно, че екипажът я смяташе за вещица. Видът й беше направо неземен. Макар че се беше постарала да заличи всички следи в стопанството на Онфрой, в косата й все още личаха кафяви ивици, а вятърът и мъглата бяха разпръснали и объркали дългите къдрици. По кожата й все още личаха петна от гримовете, които беше използвала, за да се превърне в Бърт, а липсата на сън беше изписала тъмни кръгове около очите й. Беше покрита от глава до пети с дебел слой мръсотия. По време на дуела с Тибо раната на бедрото й се беше разтворила и панталонът беше пропит с кръв.

Едва когато погледна кървавата коричка, Женевиев осъзна, че раната я боли и че е изтощена до смърт. Нямаше никакво друго желание освен да легне в леглото и да заспи. Едва намери сили да повика Марк д’Арси, който беше предложил да се грижи за нея. Той беше плахо, мълчаливо момче на нейната възраст и Женевиев се радваше, че ще бъде до нея, защото познаваше братята д’Арси много по-добре от останалата част на екипажа. Беше абсолютно сигурна, че от страна на Марк никога няма да дойде заплаха.

— Да, капитане? — попита момчето, след като почука и отвори вратата.

— Моля те да ми приготвиш топла вода да се изкъпя, Марк — отговори Женевиев. — Ако няма друго, изпразни няколко съда с питейна вода. Още утре ще ги напълним отново — дори днес — поправи се тя, като погледна през прозореца и установи, че вече се зазорява. — И провери, ако обичаш, дали Силвестър може да намери нещо за ядене. Нямам нужда от кой знае какво. Достатъчни са ми малко хляб и сирене, както и чаша вино. Освен това кажи на Беноа да смени Ив-Пиер на кормилото. Доста път минахме през последните дни и съм сигурна, че Ив-Пиер е уморен също както и аз. Приготви и за него баня и нещо за хапване. Кажи на Оливие да се погрижи за раната му. Това е всичко.

— Да, капитане. — Марк почтително кимна и затвори вратата след себе си.