Сърце под маска

Женевиев облекчено се отпусна на един стол и се зае да сваля тежките ботуши от краката си. После смъкна чорапите и раздвижи пръстите си. Ботушите бяха натъпкани с хартия, за да са й по мярка. Дни наред пръстите й се търкаха в пластовете хартия и сега ужасно я боляха. После свали ризата и тесния клин и облекчено разви плата, с който бяха обвити гърдите й. Тържествено си обеща, че веднага след пристигането си в Англия ще се погрижи да си набави нови дрехи и прилични обувки.

Когато й донесоха топлата вода, Женевиев веднага се потопи в месинговата вана и щастливо въздъхна. Облегна се на ръба и почака, докато водата успокои болките в тялото й. После силно се разтърка с парче домашен сапун и отвратено разкриви лице от неприятната миризма.

— По дяволите! — помисли си младата жена. Първо ще се снабдя с достатъчно парфюмиран сапун, а после ще осъществя всичките си планове.

Изплакна се добре и се изсуши с голямата хавлиена кърпа. Седна пред писалището и докато поглъщаше донесеното от Марк ядене, прегледа набързо няколко морски карти. Момчето беше наредило грижливо масата и Женевиев реши на следващия ден за му благодари за услугата. Но умората бързо надделя и тя се отпусна на леглото, без дори да си прави труд да маха покривката. Тъй като за първи път от седмици насам се чувстваше сигурна, веднага потъна в дълбок, мирен сън.

— Земя на хоризонта! Земя на хоризонта!

Като чу този вик и силното тропане по вратата на каютата си, Женевиев с мъка отвори очи. В първия миг не можа да осъзнае къде се намира. Удобното меко легло беше сигурно убежище и тя съвсем нямаше желание да го напусне. Беше сигурна, че сънува, струваше й се, че от цяла вечност не е спала в истинско легло. Прокара език по пресъхналите си устни, промърмори нещо неразбираемо и отново затвори очи. После се обърна на другата страна и посегна да завие раменете си. С учудване установи, че няма завивка и че лежи на леглото гола-голеничка. Този път отвори широко очи и скочи. Споменът рязко се върна в съзнанието й.

— Капитане! Капитане, къде сте? — викаше зад вратата Марк. Гласът му ставаше все по-висок и звучеше загрижено. — Чувате ли ме? Добре ли сте, капитане?

— Да, да! — извика Женевиев и побърза да се облече. Уплаши се, че въпреки изричната й заповед Марк може да влезе и да я завари гола. — Идвам, идвам!

Господи! Как можа да спи толкова дълго и да забрави напълно Клод Рамбуйе, бягството от градската къща в Париж и другите събития от последните седмици!

— Готова съм! — извика отново тя и продължи бързо да се облича. Напъха единия си крак в ботуша, стисна другия в ръка и изтича до вратата. — Какво има, Марк?

— Съжалявам, че ви обезпокоих, капитане — извини се младежът и неловко я погледна. Ризата й не беше дозакопчана и се виждаше част от гърдите, които не бяха пристегнати с плата. — Стигнахме брега на Англия и екипажът очаква заповеди.

— Кажи им, че идвам веднага — нареди тя.

— Да, капитане.

Женевиев затвори вратата и побърза да довърши тоалета си. Накрая взе от тоалетната масичка четка със сребърна дръжка и приведе в ред косите си. Нетърпеливо оскуба разрошените кичури, уви непокорните къдрици на кок на тила си и нахлупи шапката.

Взе една от морските карти от чекмеджето, нави я на руло, мушна я под мишница и излезе на палубата, където я очакваше екипажът.

Мъглата се беше сгъстила още повече и висеше на гъсти кълба над крайбрежието. Ръмеше дъждец. Женевиев внимателно огледа шалупата, за да се увери, че всичко върви както трябва, после се изкачи по стълбичката към бака, пристъпи към перилата на предната палуба и безмълвно пое далекогледа, подаден й от Ив-Пиер. Макар и забулен в мъгла, на по-малко от три мили пред нея се издигаше скалистият бряг на Корнуол. Нямаше съмнение, бяха пристигнали в Англия. Женевиев доволно се усмихна, обърна се и слезе на главната палуба, където се бяха събрали всички членове на екипажа.

— Добро утро — поздрави любезно младата жена. — Благодаря ви за добре свършената работа. Бързо се озовахме в Англия. Извинявам се, че тази сутрин ви накарах да ме чакате. — Спря за миг и спокойно продължи: — Искам всички да разгледате внимателно тази карта. — Разгърна донесената карта, двама от матросите я хванаха за краищата и я вдигнаха високо, за да я видят всички. Женевиев посочи с пръст едно място и обясни: — Тук сме директно пред брега на Пензанс, недалеч от Лендс Енд. Виждате ли този малък прорез, близо до края на полуострова, в северната част на картата? — Тя посочи с пръст друго място и мъжете закимаха. — Според знаците, нанесени на картата, влизането в залива е много лесно, въпреки че протокът е твърде тесен за повечето кораби. Обаче „Ла Бел Фий“ е с тесен корпус и гази не повече от два и половина метра дълбочина. Предлагам ви да разгледаме отблизо това интересно кътче. Смятам, че то ще се окаже великолепно скривалище.