Сърце под маска

— Не забравяйте едно — извика с остър глас Женевиев, разтревожена от надигащата се буря. Кимна на Ив-Пиер да поеме кормилото и твърдо продължи: — „Ла Бел фий“ е моя собственост. Нямате право да пътувате с нея без мое позволение. За какво ще използвате кораба ми? За лов на риба ли? — Тя мрачно изгледа Тибо. — Или имахте предвид по-лесна печалба, например от контрабанда? Чух, че англичаните плащат добре за ракия и коприна, докарана от Франция. — Тибо се изчерви и Женевиев разбра, че е улучила в центъра.

— Е, господа — обърна се към екипажа тя. — Не възразявам „Ла Бел фий“ да пренася контрабандни стоки. Но капитан ще бъда аз! И без това съм достатъчно добър моряк и мога да се меря с всеки от вас. Дори съм по-добра от някои! — И сърдито изгледа пияния Рупърт.

— Бъдете разумна, мадмоазел — опита се да я разубеди Беноа. — Нима наистина очаквате да служим под командата на жена? Оливие е прав. Всички ще ни се смеят. Признавам, че можете за управлявате кораба и сигурно сте по-добра от нас, но не е достатъчно да знаете как се разчитат морски карти, как се обслужва секстантът или как се вдигат платната. Какво ще правите, ако ни нападнат пирати?

— Ще се бия с тях като всички останали.

— Вие? — Тибо скептично вдигна едната си вежда и започна да се превива от смях.

Другарите му мрачно мълчаха и това би трябвало да го предупреди, че нещо не е наред, но той не им обърна внимание. Беноа и братята му, които много пъти бяха присъствали на двубоите между Женевиев и брат й Вашел и знаеха, че младата жена често го побеждаваше, загрижено се спогледаха. Ив-Пиер, който най-после разбра по какъв начин Женевиев ще спечели битката, се извърна настрани и сбръчканото му лице се озари от широка усмивка, която не успя да потисне.

— Да, аз — заяви с твърд глас тя. — После извади рапирата си и предизвикателно заяви: — Ако някой измежду вас вярва, че може да спечели двубоя с мен, нека пристъпи напред. Победителят ще бъде капитан.

— Дуел ли ще има? — Рупърт най-сетне се отърси от вцепенението си. — Исусе! Аз ще изляза на дуел срещу вас. Ще ви науча как смеете да ми отнемате годеницата, мосю! — Крехката фигура на момичето в мъжки дрехи кой знае как му беше заприличала на съперника му от Довил.

Докато останалите наблюдаваха мълчаливо сцената, все още смаяни от неочакваното развитие на нещата, Рупърт политна напред и се опита да извади шпагата от ножницата. Най-сетне успя и диво я размаха, пристъпвайки с несигурни крачки напред.

— Застанете в гард, мосю — извика той и острието изсвистя във въздуха. — Ей сега ще ви пронижа гърлото.

Хвърли се напред и се приземи по корем на палубата. Момците от семейство Д’Арси ужасно се засрамиха за братовчед си, ала останалите се превиваха от смях. Женевиев също се развесели, но решителността й остана същата. Сложи крак върху гърба на Рупърт и изпитателно погледна останалите.

— Още някой? — осведоми се небрежно тя.

— Да — изфуча нечий задавен глас и смехът внезапно секна. — Щом желаете да се правите на мъж, аз ще ви дам удовлетворение, мадмоазел. — Тибо пристъпи напред и светкавично измъкна шпагата от ножницата.

— Както желаете, мосю — отговори невъзмутимо Женевиев, макар че цялото й тяло трепереше от възбуда. От изхода на този двубой зависеше бъдещето на семейството й. — Гард!

Женевиев излезе на палубата и моряците се разстъпиха да й сторят път. Младата жена се поклони изискано и двамата с Тибо започнаха предпазливо да обикалят в кръг един срещу друг, докато шпагите се кръстосваха бавно, сякаш всеки искаше да се убеди в качествата на противника си.

По късите, бързи движения, с които Тибо нападаше и парираше ударите, Женевиев разбра, че младежът има опит в дуелите и че трябва да се пази, ако иска да излезе победител. Тибо беше висок и мускулест, обхватът му беше по-широк и тя се принуди да води по-близък бой, отколкото беше възнамерявала.

Но споменът за вчерашния двубой с разбойника-великан беше още пресен и й вдъхна доверие в собствените сили. След няколко напрегнати минути почти равностойна борба тя с един удар изби шпагата от ръката на смаяния Тибо. Още докато оръжието свистеше във въздуха, рапирата на Женевиев опря в гърлото на противника й. Всички стояха като замаяни и никой не смееше да се помръдне. Нощта беше толкова тиха, че не се чуваше нищо друго освен въздишките на вятъра в опънатите платна и лекия плисък на вълните срещу корабния корпус.

— Триста дяволи — прошепна с уважение някой. — Тя победи Тибо. Не е „Бел Фий“, а същинска червенокоса вещица.

При тези думи моряците суеверно се спогледаха, питайки се дали наистина не са попаднали под властта на някоя магьосница, на червената вещица, както твърдеше другарят им.