Сърце под маска

— Да, но само временно. Постоянното му местожителство е в Блекхийт Хол. Доколкото знам, двамата с Уилям обсъждаха делови въпроси, но не съм много сигурна. — Доминик сви рамене и се засмя. Женевиев с учудване установи, че смехът на леля й прозвуча горчиво. — Джъстин не ми доверява почти нищо — продължи Доминик. — Излиза и се връща когато си иска, играе хазарт, флиртува и кой знае още какво. Това е още една от многото причини, поради които се радвам на пристигането ти, Женет. — Двете тръгнаха по широката, извита стълба към първия етаж и лелята продължи разказа си: — Надявам се като негова годеница да му окажеш добро влияние, мила. В последно време е толкова променен… толкова странен и винаги потънал в мислите си. Но съм сигурна, че когато се омъжиш за него, всичко това ще се промени. Двамата с Уилям днес са на лов, защото лондонският сезон почти свърши. Повечето аристократи се оттеглиха в летните си имения. — Доминик продължаваше да бъбри, без да забелязва колко тиха е станала племенницата й. — Не ми се вярва да са отишли твърде далеч, защото миналата зима Уилям падна от коня и десният му крак още не е напълно излекуван. Често ходи с бастун. Сигурна съм, че двамата много ще се радват да те видят. При нас живее и Кити, на която Уилям е настойник. Не си имала възможност да се запознаеш с нея, защото до смъртта си баща й, скуайър Манеринг, държеше бедното дете затворено в къщи. Страх ме е — усмихна се измъчено Доминик, — че доста е подивяла след пристигането си в Нортчърч Аби. Опитва се да навакса всичко онова, което й е било отнето, и никой не може да я укроти. Пък и аз съм на мнение, че младите имат право да се забавляват както си искат. Сигурна съм, че момичето ще ти хареса. Знаеш, че винаги съм си мечтала за дъщеря, но след раждането на Джъстин вече не можех да имам деца. Кити запълни част от тази празнина. Но най-много се радвам да те посрещна в дома си не само като своя племенница, а и като своя дъщеря, мила Женет. Най-голямото ми желание е да те видя омъжена за Джъстин — заяви Доминик и с обич притисна племенницата си до гърдите си.

Женевиев, обгърната в облак от упойващ аромат, не можеше да стори нищо друго, освен да преглътне тежко и да отговори на прегръдката. Сърцето й изстина, като разбра, че леля й не е забравила старата уговорка и се радва на предстоящата женитба. Не можеше да изрази съмненията, които напираха на устните й. За нищо на света не можеше да причини болка на милата си леля, която смело преглъщаше собствения си страх и болка за съдбата на сестра си и великодушно приемаше племенницата си в Нортчърч Аби. Щеше да бъде неприлично от нейна страна да вгорчи радостта й от посрещането със съобщението, че няма никакво желание да се омъжи за сина й.

— Ето ни в стаята ти — извика весело Доминик и критично се огледа, после доволно кимна. — Както виждам, всичко е в ред. Чудесно. Женет, представям ти Емелин, която ще ти служи за камериерка. — Графинята посочи едно младо момиче, което направи реверанс. — Тя е сръчна фризьорка и умело помага при обличането, освен това говори малко френски. Затова си помислих, че ще се радваш, ако ти служи. Може би ще ти помогне поне малко да забравиш носталгията и тревогите си.

— Много мило от твоя страна, лельо Доминик, че си помислила дори за това — промърмори трогнато Женевиев.

Отново почувства, че не може да причини болка на леля си, като се откаже от брака с Джъстин. Въздъхна и реши, че ще се опита да извлече най-доброто от положението, в което беше попаднала. Много по-добре беше да предостави на Джъстин да повдигне възражения относно предстоящата женитба. Дано той е въодушевен от идеята също толкова малко, колкото и тя.

Залови се за този надежда и пристъпи в пастеленосинята стая. Вътре имаше елегантно легло от светло, позлатено дърво. Балдахинът стигаше чак до високия таван, а сатенените завеси, които се спускаха от него, бяха изрисувани в синьо и златно и привързани с тежки златни шнурове. Завивката беше от коприна в естествен цвят, избродирана със светлосини и златни конци. От двете страни на леглото имаше подходящи по цвят шкафчета със златни дръжки на чекмеджетата и красиво резбовани крака. На всяко шкафче беше поставена богато украсена лампа със стъклен абажур, за да не може вятърът да угася светлината. На долния край на леглото имаше пейка, покрита със син сатен.

От едната страна беше поставен скрин за тоалетни принадлежности с повдигащ се капак, над който имаше огледало. В две филигранни златни табли бяха подредени кристални флакони, златна четка за коса, гребен и ръчно огледало с позлатена рамка. Пред тоалетната масичка стоеше великолепен стол в етил Луи XV, тапициран със синьо кадифе. По цялата стая бяха разположени ниски масички, украсени с ръчно рисувани порцеланови вази и фигурки.