Сърце под маска

Сградата беше построена във вид на четириъгълник и беше четириетажна. Главната постройка имаше голяма тераса на покрива, обградена от четири страни с каменна балюстрада. Квадратната тераса беше покрита с висок шестоъгълен купол, покрит с ламарина, поддържан от шест стройни, красиви колони. През отворите между колоните се виждаше голямата камбана, която някога е свиквала монасите на молитва.

Обградената с колони алея, която водеше към къщата, свършваше пред масивна дъбова врата с месингови чукчета. От двете страни на входа имаше тесни, високи кулички.

Тесни прозорци с напречни летви и широки греди между крилата и стъклата от благородно венецианско стъкло бяха разпределени равномерно по всички страни и етажи. Кристалните стъкла бяха изтрити със сода и блестяха матово като истински диаманти на слънчевите лъчи.

Беше минало много време от последното посещение на Женевиев в Англия и тя почти беше забравила колко величествена изглежда къщата на чичо й. Докато вървяха по дългия, виещ се път, непрекъснато се оглеждаше и страхът в сърцето й нарастваше.

Най-после се озоваха в обкръжената с колони входна алея. Женевиев пое дълбоко въздух и с все сила удари месинговото чукче. Само след секунди вратата се отвори и на прага застана лакеят Кинси.

— Лейди Женевиев! — извика смаяно той. Толкова се стресна от вида й, че забрави обичайната си скованост и изискани маниери. — Наистина ли сте вие?

— Точно така, Кинси. Радвам се да ви видя отново. — Женевиев без усилия премина на английски, сякаш най-естественото нещо на света беше да се появи без предизвестие на прага на лелината си къща.

— Моля, влезте, милейди — покани я бързо лакеят, опитвайки се напразно да скрие вълнението си. — Вие също, Фурно. — Той кимна учтиво на Ив-Пиер, макар че в гласа му прозвуча студенина. После забързано продължи: — Лейди Доминик ви очаква с нетърпение. Получихме писмото на мосю графа и се осмелявам да кажа, че милейди ще бъде много щастлива да ви види жива и здрава. Много ви моля да ме последвате, мадмоазел. Веднага ще изпратя някой да доведе леля ви. — Кинси широко разтвори вратата и с жест ги покани да влязат. — Може би желаете чаша чай, мадмоазел, или нещо леко за хапване? — предложи загрижено той.

— Да, много ви благодаря, Кинси.

— Веднага ще поръчам нещо в кухнята. — Лакеят намести няколко възглавници на дивана и попита младата жена удобно ли се чувства, после високомерно се обърна към Ив-Пиер: — Моля ви да ме последвате, Фурно. Ще намеря някой, който да ви покаже къде да се настаните, в помещенията на слугите, разбира се.

Ив-Пиер едва потисна широката си усмивка, защото много добре знаеше, че Кинси не одобрява доверителните му отношения със семейство Сен Жорж, лишени от всяка чинопочтителност.

Докато водеше госта по дългите коридори, Кинси трепереше при мисълта, че този високомерен глупак сигурно ще се отнася и с мис Мениринг, питомката на лорд Уилям, по същия начин, като с мадмоазел Женевиев. Слава Богу, че младата дама днес беше отишла на пикник с няколко приятели. Лакеят намираше, че колкото по-късно мис Мениринг се срещне с човек като Ив-Пиер, толкова по-добре ще бъде за нея. Не се съмняваше, че слугата ще следва мадмоазел Женет по петите и тъй като тя беше на една и съща възраст с мис Кетрин и имаше същите неприлични склонности като нея, двете неизбежно щяха да станат добри приятелки. А това означаваше, че мис Мениринг ще прекарва много часове в компанията на Ив-Пиер. Можеше само да се надява, че младото момиче няма да пожелае да носи панталони или да се бие с шпага — неща, които мадмоазел Женевиев правеше с удоволствие. На всичкото отгоре младата французойка умееше отлично да си служи с оръжието и Кинси беше наблюдавал двубоите й с невъзпитания й брат със смесица от неловкост и възхищение.

Ако можеше да прочете тревожните мисли на Кинси, Женевиев би избухнала в луд смях. Вместо това тя нервно бъркаше с лъжичка донесения чай и гризеше бисквитите, сервирани от една млада слугиня.

Беше потънала в мислите си и се стресна ужасно, когато вратата на салона се разтвори с трясък и вътре се втурна като вихър лейди Доминик Бовил Тревилин. При вида на милата си леля, която приличаше досущ на останалата в родината майка, всички чувства, трупани в сърцето на Женевиев през последните седмици, избиха на повърхността и разрушиха старателно изгражданите прегради.

— Лельо Доминик! — изплака Женевиев и скочи на крака. — О, лельо Доминик!

Изтича и се хвърли в обятията на развълнуваната не по-малко от нея лейди. После неудържимо захълца.

10

Мина дълго време, преди Женевиев да бъде в състояние да се откъсне от прегръдките на леля си. Доминик не я притесняваше, тъй като усещаше, че племенницата й е зажадняла за уют и обич. Когато Женевиев най-после възвърна самообладанието си, Доминик побърза да изтрие сълзите от лицето си и се усмихна.