Читаем Сърце под маска полностью

— Никакво, мадмоазел Женет — отговори успокоително Ив-Пиер. — Просто сме загрижени за вас, това е всичко. Няма да си простя, ако паднете в лапите на мосю Рамбуйе, след като рискувахте живота си, за да избягате от него. Кой знае какво е станало с мосю графа и графинята — допълни мрачно той. — Разбира се, че ще ви помагаме с всички сили.

Ние също — произнесоха в един глас Беноа, Давид и Пернел.

— Отлично — отговори успокоено Женевиев. — Ив-Пиер ще остане с мен, а вие вземете тези накити. — Тя извади от кесията на колана си откраднатите от разбойниците скъпоценности, които Ив-Пиер беше прибрал, и им ги подаде. — Продайте ги колкото се може по-скъпо. Макар че не ми се вярва да получите много пари, защото всеки емигрант, напуснал Франция, продава скъпоценностите си, за да преживее. Надявам се да ни стигнат поне за покупката на необходимите запаси. После се върнете на „Ла Бел фий“ и стриктно спазвайте указанията ми. Щом свършите ремонта и направите необходимите промени, желая колкото се може по-незабелязано да се осведомите в Сен Ив и Пензанс за последните събития. Нужни са ни информация и връзки, за да продаваме незабелязано стоката си. Не съм избягала от онази стан, която завладя Франция, за да бъда заловена от английските драгуни! Двамата с Ив-Пиер отиваме в Нортчърч Аби. Ще ви изпратим съобщение веднага щом установим как стоят нещата там.

— Както желаете, капитане — отговори от името на всички Беноа. — Ще направим всичко, за което ни помолихте, а после ще чакаме съобщение от вас.


От бягството й беше минало по-малко от месец, но Женевиев имаше чувството, че е изминала цяла вечност. С учудване установи, че скромните, но прилични неща, които беше купила в Сен Ив — шапка, рокля и обувки, й бяха неудобни и ужасно й липсваше свободата на движение, на която беше свикнала в мъжкото облекло.

Лицето й беше белязано от тревога, тъй като вече нямаше нужда да поддържа израза на решителност пред хората от екипажа. Погледна през прозореца на дилижанса, който отвеждаше двамата с Ив-Пиер в Нортчърч Аби, и почувства отново омаята на дивата, нецивилизована местност, която толкова я възхищаваше по-рано. Днес обаче в сърцето й преобладаваха съвсем други чувства.

Знаеше, че леля Доминик ще бъде много щастлива да я види. Но се страхуваше, че чичо Уилям и братовчед й Джъстин ще бъдат по-скоро шокирани от появата й. Ох, поне Вашел да беше с нея! С дръзките си забележки и остроумните си отговори брат й щеше както винаги да разсмее чичо си и да отговори със същата монета на Джъстин, който непрекъснато се подиграваше с всичко и всички.

Женевиев винаги усещаше плахост в присъствието на лорд Уилям и не смееше да го въвлече в разговор. Плашеше се от неговата строгост и го виждаше винаги в ролята на строг възпитател.

А Джъстин непрекъснато я дразнеше. Още като дете Женевиев често излизаше от кожата си в негово присъствие и ясно му даваше да разбере, че и тя има остър език. С тъжна усмивка си припомни, че неведнъж го беше заплашвала с рапирата си. Веднъж дори отряза копчетата на новата му раирана жилетка, с която много се гордееше. Не го нарани изобщо, но Джъстин толкова се разгневи, че Женевиев се уплаши да не я удари. Беше сигурна, че едва се сдържа да не се нахвърли върху нея. Как ли щеше да погледне сега на пристигането й в дома му? Припомни си колко жесток и ироничен можеше да бъде и сърцето й потрепери при мисълта, че може би ще стане негова жена.

В миналото Джъстин достатъчно ясно й беше дал да разбере, че не желае да се жени за нея, и може би не беше променил решението си. Тази представа я утеши поне малко и тя се примоли изобщо да не се среща с братовчеда си в Нортчърч Аби.

Обикновено пътуването до имението на чичо й, разположено оттатък Тамар в Девън, траеше два дни, но този път им отне много повече време. Една от осите на каретата се счупи и ремонтът отне много часове. Спираха твърде често, за да сменят конете, имаха и други забавяния, но след около четири дни най-после достигнаха до целта. Слязоха на спирката, която беше най-близо до Нортчърч Аби, и мълчаливо изминаха пеш оставащите пет мили. За първи път Женевиев се зарадва, че не носят багаж, макар че в гостилниците, където отсядаха, я гледаха отвисоко именно поради липсата на багаж. Но когато узнаха, че е французойка, всички почнаха в един глас да оплакват тежката й участ, да клатят загрижено глави и да се опитват да я утешават.

Най-после видяха пред себе си имението на чичо й и скоро застанаха пред високите порти от ковано желязо на господарската къща.

Първоначално Нортчърч Аби е бил манастир, възникнал през шестнадесети век. Построен от най-благороден пясъчник, който с течение на годините беше придобил нежно бежов цвят, замъкът блестеше на слънчевата светлина и отразяваше всеки най-малък нюанс от светлини и сенки.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература
Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза