Сърце под маска

— Е, Женет — заговори тя, — най-после си тук. О, малката ми, толкова се радвам да те видя! Ужасно се тревожех за всички ви. Страхувах се да не ви се е случило нещо лошо. И Уилям, и аз пишехме често на родителите ти, но отдавна не сме получавали отговор. Уилям дори изпрати във Франция някои от най-доверените си мъже да ви търсят. Но нито един не се върна. Сигурно са били заловени от оная сган, която арестува дори бедния крал Людовик XVI и кралица Мария-Антоанета. После кой знае по какви тайнствени пътища до нас достигна последното писмо на Едуар, в което ни съобщаваше за намерението ти да избягаш… — Доминик спря, осъзнавайки с болка, че въпреки всичките й тайни надежди любимата й сестра е останала във Франция.

— Писали сте ни? — промълви смаяно Женевиев. — Чичо Уилям е пращал хора във Франция? О, лельо Доминик! Толкова съм ви благодарна. Срамувам се от себе си. Мислех си, че чичо ни е изоставил на произвола на съдбата. Нали беше ужасно сърдит на татко. Не сме получили нито едно от писмата ви. Сигурно онзи негодник Клод Рамбуйе ги е залавял, както и онези, които ви пишехме ние, макар че с голяма предпазливост ги изнасяхме от къщи. Без съмнение, хората на чичо Уилям са в затвора. А може би вече са ги екзекутирали. Ох! — извика отново Женевиев. — Ако е така, положението във Франция е още по-лошо, отколкото се страхувах. Ония, които изтръгнаха властта от ръцете на крал Людовик, не се спират пред нищо, за да постигнат целите си. Сигурно татко е скривал от мама и мен много повече неща, отколкото предполагахме. Цяло чудо е, че все пак сте получили последното му писмо. Сигурно са го предавали от ръка на ръка.

— И аз така си мислех — съгласи се дрезгаво Доминик, опитвайки се да задържи сълзите си. — Кажи ми, Женевиев, как се чувстваха моята мила Лиз-Мари и добрият Едуар, когато ги остави? Вярваш ли, че ще успеят за избягат от Франция и да потърсят убежище в Англия?

— Аз… не знам, лельо Доминик — призна Женевиев. — Когато тръгнах, и двамата бяха добре, но отказаха категорично да дойдат с мен, въпреки че ги умолявах да го сторят. Настояваха да си останат в къщи, за да избягам колкото се може по-далеч от лапите на Клод, без той да заподозре, че съм напуснала градската къща. Когато отидохме в Шато Сюр Мер, Ив-Пиер, който ме придружаваше от самото начало, научи от Беноа д’Арси, че са открили изчезването ми, а мама и татко са изчезнали. Но никой не знае да ли са ги хванали. — Женевиев съкрушено отпусна рамене. — Нищо повече не знам. Мога само да се надявам, че също са се изплъзнали от ръцете на оня негодник и са се укрили на сигурно място.

— Ще се молим за тях — прошепна Доминик и се прекръсти. — А Вашел? Нищо ли не знаете за него?

Женевиев поклати глава.

— Когато узнахме за злите намерения на Клод, той гостуваше у приятели. Успях да му изпратя писмо, за да го предупредя да стои далеч от Париж. Уверена съм, че ако с него се беше случило нещо, щях да го почувствам със сърцето си.

— Същото важи и за мен, Женет. — Лицето на Доминик се разведри. — Ако Лиз-Мари беше мъртва, щях веднага да го усетя. О, Женет! Вече съм сигурна, че сестра ми е жива и е на сигурно място. Ако им се удаде възможност, двамата с Едуар ще се прехвърлят в Англия.

Женевиев също усети, че й олеква на сърцето и решителността й да осъществи рискования план за спасение на майка си и баща си още повече се засили. Нищо, че чичо Уилям беше направил опит да ги измъкне със своите хора и не беше успял. Мъжете му бяха англичани, може би дори не говореха френски и нямаха представа от живота и политическото положение във Франция. Нейните хора обаче бяха французи, бяха свикнали с опасностите, бяха усетили на гърба си новата ситуация във Франция след свалянето на краля и разбираха колко е важно всичко да се извърши внимателно и в пълна тайна.

Женевиев беше потънала в мислите си и едва след време чу отново гласа на леля си.

— Прощавай, Женет — говореше Доминик. — Чувствата ме завладяха и съвсем забравих добрите си маниери. Знам колко си уморена, миличка. Ела, ще ти покажа твоята стая. Същата е, в която живееше и при предишните си посещения. Ще се погрижа да се чувстваш колкото се може по-удобно. После ще се срещнеш с Уилям, Джъстин и Кити.

— Джъстин при вас ли живее? — попита смаяно Женевиев и в сърцето й се промъкна лошо предчувствие.