Сърцебиене

Когато говоря с Ибо, знам, че няма нужда да плача, да хленча или да крещя. Това ни най-малко не я впечатлява, не поражда у нея нито съчувствие, нито солидарност. Интересува се само от фактите, въз основа на които съставя мнението си и изрича присъдата.

Поемам дълбоко въздух. Остава да я убедя в правилността на постъпката си. Не се тревожа кой знае колко, тъй като всичко, ама съвсем всичко говори за недостойното поведение на Филип фон Бюлов.

— Сещаш ли се още коя е Бенте Йохансон?

— Разбира се.

— Снощи я срещнахме в бар „Париж“. Тя веднага се спусна върху Филип и го отвлече в един ъгъл. Стори ми се доста странно. На другата сутрин исках да напусна Филип профилактично за кратко време, но в същия този миг звънна неговият…

— Кукличке, сега още веднъж сериозно. Те не са били само двамата. Честно. Филип вече ми разказа тази история. Знам, че мразиш, когато те остави сама и че не можеш да изтраеш повече от пет минути да не се грижи за теб. Знам също така, че Бенте Йохансон ти е трън в окото. Но това е повод да потопиш в червено вино само някои от старите му боксерки. Но всичките скъпи костюми? Кукличке, твоето си е без никаква мярка.

— Ибо, остави ме да доразкажа до края! Нали не вярваш, че е това е причината, поради която… ало… Ибо?

— Изчакай за момент.

Чувам само шумове.

После гласа й, който става все по-силен:

— Не, как можа да си го помислиш? Не, в никакъв случай не е това. По дяволите, върни се на масата си, тя не иска и да те чуе.

Боричкане.

Някой сграбчва телефонната слушалка.

— Кукличке? Ти ли си?

Моят Филип! Моят мечок с характерния си дълбок глас, с който би могъл да озвучава Шон Конъри. Моят Филип, който тази сутрин по никакъв начин не е почувствал вдъхновение да се обръсне и който изглежда чудесно с набола брада, в която вече блестят първите сребърни косъмчета. Трябва да се знае, че три дена небръснат Филип прилича на Клинт Истуд след дълга езда през пустинята Невада: мъжествен, дързък, побъркан от жажда.

— Кукличке? По дяволите! Кажи нещо!

Любимото гласче звучи твърде ядосано. Когато е разгневен, над лявата му вежда пулсира една вена. Цветът й преминава към синьо и му придава вид на непредсказуем човек, въпреки че в поведението му няма нищо непредсказуемо. Моят Филип знае винаги съвсем точно какво прави и дори когато е ядосан, той винаги си остава хладен мислител.

Единственото, което не бива да правя в момента, е да стана сантиментална. Защо все пак е ядосан? Какво ли има на ум, като ми ръмжи така насреща? На мен, страдалката, ранената, жертвата. Аз съм си в правото, той носи вината, че отново съм сама!

— Кукличке, веднага ми кажи що за театър разиграваш!

Мълча.

— Къде си? Искам да те видя на мига! Кажи, по дяволите, какво си намислила! Дължиш ми много обяснения! — диша той тежко в слушалката.

Аз обаче задържам дъха си.

След това се чувам как казвам с чужд, звучащ студено глас:

— Нищо не ти дължа.

Изключвам телефона си, отпускам се назад на плажната си кърпа и отправям поглед към безоблачното, нежно, благо лятно небе.

Но в очите ми започва да вали.

18:30

Лошо качество ли е ревността? Винаги съм я намирала за нещо нормално, когато е безпричинна.

Ах, изиграла съм доста брилянтни сцени, в които съм поемала трагичната роля на изоставена жена и за които и до днес си спомням със заслужено доволство. По принцип ставам ревнива тогава, когато се налага да си осигуря онази живителна и носеща удовлетворение мъка на най-интересните драми. Нямам никакво намерение да се откажа от тази част от човешкото падение.

Обичам да ме подозират в изневяра, особено когато знам, че няма никаква причина за подобни подозрения. Толкова е прекрасно, все едно като да си болен, без да се чувстваш такъв. Или пък да те утешават, без изобщо да си тъжен. Или пък някой да е приготвил за теб загрято шише, за да си го сложиш на корема, без да изпитваш стомашни болки.

Навлязла съм в дебрите на най-изтънчената ревност, само и само да придам на живота си малко цвят и да си осигуря материал за разговорите.

Например бях готова да напусна Себастиан, моето второ сериозно гадже, заради Нена. Тя точно бе изкарала хита си „99 балона“. След концерта Себастиан се изказа положително за прическата й. След което дни наред аз се чувствах жестоко обидена. Не, правилната формулировка е друга: дни наред аз се държах така, сякаш съм жестоко обидена.

Стига да искам, мога да си внуша абсолютно всичко. Мога да видя интимната си връзка заплашена от обслужващи келнерки, американски актриси, а пък ако малко се озоря — и от необлечени манекени от витрините. Не искам да изглеждам нескромна, но се имам за талант в областта „ревност и как всичко да изглежда още по-лошо“. По тази тема бих могла да организирам курсове за начинаещи.

И все пак. Въпреки че правя слон от всяка муха, никога досега не съм очаквала най-лошото. Странно, но не ми се е случвало наистина да повярвам, че бих могла да бъда измамена. И то, въпреки че — обстоятелство, над което би трябвало сериозно да се замисля — непрекъснато са ме мамили.