Сърцебиене

Най-вълнуващото в песента, особено ако се слуша след толкова много време, са мижавите специални ефекти. Възможно е това, което се чува като фон, да означава буря, но всъщност звучи като пускане на вода в тоалетната. Същото е като да гледаш днес „Челюсти“: смешна работа. Огромна изкуствена акула с огромни изкуствени зъби изпива литри изкуствена кръв. Ала тогава тръпки ме побиваха дори само като погледнех към плаката, опънат на автобусната спирка.

Струва ми се, че е някак тегаво да си спомням за събития, случили се в живота ми преди осемнайсет години и въпреки това да са още живи в паметта ми. Утре ще стана на трийсет и две. С това първата ми любовна мъка ще се отдалечи с двайсет години назад, ще отбележа петнайсетгодишнината от първия си секс, ще са минали четиринайсет години от матурата и тринайсет от първата ми глоба за неправилно паркиране.

Божичко, как звучи само: „Преди двайсет години…“

Миналото ми набъбва. А бъдещето намалява. Нямам деца и мъж и съм приказно нещастна. В същността си през последните години не съм направила нито една крачка напред. Само съм остарявала.

Така ми се ще до мен да има мъж, с когото заедно да можем да погледнем назад. С когото да не деля само бъдеще и настояще, но и минало. Самотните ми спомени ме изпълват със самосъжаление. Звучи обезкуражаващо. Но когато има някой, с когото можеш да се пренесеш в отминалите времена, с когото можеш да се смееш и да се радваш, че вече толкова време сте един до друг, тогава си казваш, че притежаваш истинско съкровище от преживелици. Бих искала да мина през такава любов, за която си струва да си направиш албуми със снимки. Дебели албуми с корици от червена кожа, върху която със златни букви са изписани годините.

Златните години.

Нашите златни години.

Коледни тържества. Рождени дни. Общи пътувания.

Общи приятели. Деца, които са и от двамата. Снимки с усмихнати лица, които от албум в албум се сдобиват с все повече бръчки, но пък не изгубват радостта си. Снимки на жилища, нови гнезда и пещери, които заедно биват обживявани. Снимки на любовта. Която се променя. Но не изчезва. Цяла етажерка, пълна с фотоалбуми. Пълна с живот. Със съвместен живот.

„Пиййп… Внимание, важно съобщение за пътнотранспортната обстановка: магистралата А 24 в посока Хамбург, отсечката след Гудов е затворена поради преобърнал се камион. Повтарям: отсечката след Гудов в посока Хамбург е затворена. На водачите се препоръчва да напуснат магистралата на отбивката при Царентин. Пиййп…“ „…saved my life from a broken heart…“

Е, браво. Първо раздяла, след това — пътят затворен. Всичко в живота ми върви на провала. И е точно така, както обичаше да казва баба ми Амели Чупик, след като обърнеше четири ликьорчета: „Дяволът винаги се изсира на метеното.“

17:45

Най-после.

Бяха ми необходими цели три часа, докато стигна до острова.

Възприех затворения път като знак на съдбата и промених целта си.

На паркинга до Хютенер Берге още един път слязох от колата заедно с мис Марпъл, където тя, напълно против волята й, бе нападната от един похотлив пудел. Едва след като аз ядосано се разпищях в посока на притежателя му да бъде така любезен и веднага да отстрани отвратителното си сладострастно животинче от моя шарпей — при такива случаи с удоволствие използвам китайското название на кучето си, — бе прекъснат този акт на съешаване, видимо пожелан само от едната страна.

В този миг късметът най-после ми се усмихна и аз се сдобих с последното място в автоколоната, която се качваше на ферибота за острова. След което отново имах възможност да се порадвам на изчистените кожени седалки на колата си, върху които по време на друскавото пътуване през морето заради деликатния си стомах Марпъл на няколко пъти повръща.

Но в момента се чувствам възнаградена за всичките си мъки.

Обичам плажовете привечер. Пясъкът е още топъл от слънцето, светлината пада като златна тъкан над земята и я превръща в нещо много скъпоценно. При това осветление голите ми депилирани крака имат невероятно благороден вид и дори развлачената Марпъл, която стои до кърпата ми с цвят на люляк, под лъчите на залязващо слънце е заприличала на скъп китайски предмет от антиквариат.

Занзибар. Особено много обичам този плаж. Самото му име иде някъде отдалеч, от много, много далеч. В звученето му долавяш картината на жени с гирлянди от цветя около врата, на заливи в турско синьо и на коралови рифове. Звучи като прастария хит на Ахим Райхел, който ги тананикам всеки път, когато дойда тук.

Видях целия свят,
От Сингапур до Абърдийн.
И когато ме питаш къде е най-хубаво,
казвам: Занзибар!
Алоха хея хей алоха хея хей алоха хея хей!

Занзибар! Плажът-мечта на Зюлт35, който се намира между Рантум и Хюртум36.