Сърцебиене

— Това означава, че вече трябва да имаш понятие колко много смешни неща имам за разказване — отвърнах аз, — тъй като целия си досегашен живот съм преживяла в компанията на самата себе си.

Край на смешното.

Още шейсет и осем километра до Хамбург. Обаче какво ли ще правя там? Ще си вися вкъщи, ще разкъсвам на парченца снимки от почивките ни, ще забивам игли в плюшените играчки, които той ми е подарил, ще откъсна телефонния кабел, за да мога да си внуша, че той ще ми звънне на минутата?

Бих могла, за да отвлека вниманието си и да изпробвам новия си лош характер, да отида в кафене „Венето“, което е конкурентно на „Царството небесно“, и да наругая някои от клиентите там. Или пък да отида на открит басейн и да блъсна във водата неколцина дебели и отвратителни дечица.

Или пък да се обадя на брат ми, който е с три години по-възрастен от мен, и да му кажа колко лайняни са подаръците, които ми поднесе на последните пет Коледи и рождени дни. И че оттук нататък няма да се правя, че се радвам на нож за везна или на щипка за раци, защото не мога да готвя и освен това не желая да се науча. И че намирам за ужасяващо отвратително, дето е кръстил трите си деца на герои от романи. Близнаците Демиан и Голдмунд са от Херман Хесе, а двегодишната му дъщеря Малина идва от Ингеборг Бахман.

Ако надуя, мога да пристигна в Хамбург преди да са затворили магазините. Тогава ще ида до отдела за хранителни стоки в „Карщад“ и ще си отмъстя на продавачката, която последния път ми маркира торбичка с дълбоко замразени продукти, която носех отвън. Или пък в тъмното да нападна фитнес учителката, която пет минути след началото на часа по латино аеробика ми каза, че би било по-добре да се запиша в класа за начинаещи, тъй като съм обърквала ритъма на останалите участници в курса.

Мога да намина и до Хоенхолте и да уплаша учителката си от началното училище госпожа Робе. Като отмъщение за това, че в театралната група нито веднъж не ми даде да изиграя принцеса или кралица, а винаги ме слагаше в ролята на свинаря или на парцалко.

Да, бих могла най-сетне да накажа всички, срещу които никога не посмях да възроптая. От това може да излезе страхотно увеселение! И сигурно би ме навело на други мисли. Ах, да, разбира се, у дома е най-хубаво от всяко друго място на света.

Още само шейсет и пет километра.

Натискам копчето, което само търси станциите на радиото.

Иии, няма нищо по-лошо от Крис де Бърг и неговата „Lady in Red“. Погнусата ми се увеличава при UB 4034 и тяхното „Red, red wine“ — най-ужасното парче, което е достигало до ушите ми. Следвано веднага от „Don’t worry, be happy“.

Ето! He мога да повярвам на ушите си.

Боже, какво минало имам!

Не е за вярване!

Last night a D.J. saved my life, yeah!

Виждам се в тесни дънки тип бурии и ботуши като на Робин Худ да стоя на дансинга като номер едно. Червило цвят металик и пластмасови дрънкулки на врата. Сама съм отрязала ръкавите на горнището от анцуга си.

За първи път се натисках с момче. Още тогава забравих името му. А че малко преди това му се е наложило да повръща, приятелката ми Кати по най-мил начин ми разказа малко по-късно.

Last night a D.J. saved my life with a song.

По дяволите, толкова ли отдавна е било. Бях на четиринайсет. Имах дълга вълниста коса, но пък затова добре поддържан мотоциклет, разбира се веспа чао, играех хандбал и можех да ям каквото си поискам, без да дебелея.

Още помня съвсем точно вкуса на първата цигара, която изпуших. Беше „Кроне“, която откраднах от кутията на Амели Чупик. Разбира се, вкусът бе отвратителен, но също така и възбуждащ, това бе вкусът на живота и приключенията.

„Намира ли ти се някой фас?“, казвахме тогава. И още: „Това е крайно асоциално“, когато нещо не ни се нравеше. И струва ми се, наричахме „върховно“ онова, което ни се струваше много хубаво, което обаче не се случваше често. Пиехме ябълков сок „Персико“, а също така и сладко вино или „Асти спуманте“, както и бира, и бързо се напивахме.

And if it wasn’t for the music
I don’t know what I’d do.

Скачахме на дансинга като преди това бяхме репетирали пред огледалото как бихме изглеждали най-свободни и небрежни. В училище пишехме класните си с писалки „Пеликан“ с патрони с черно мастило и презирахме всички онези, които бяха суперкоректни в часовете по математика и правеха две черти с линията под резултата, а грешките поправяха с бял коректор.

Мечтаехме си за момчетата от десети клас, които идваха на училище с жълти ендурос, ходехме на кино, за да гледаме „Флашданс“, почти всяка седмица бягахме от религия или изобразително изкуство, а в междучасията се събирахме в тоалетните, за да пушим „Бенсън & Хеджис“ и да се дивим на момичетата, които вече са опитали какво е това секс.

Last night a D.J. saved my life
From a broken heart
Last night a D.J. saved my life with a song.