Степният вълк

Темуджин само се усмихна и се обърна, за да въведе една висока млада жена, следвана от още една. Очите на Хулун се разшириха при вида на деликатните черти на собствения й народ. Жегна я носталгия, изненадваща след толкова много години извън родното племе. Стана, хвана двете момичета за ръцете и ги заведе до печката. Темулун също приближи, навря се помежду им и пожела да узнае кои са.

— Сложи дърва в огъня — обърна се Хулун към прислужницата. — Сигурно сте измръзнали. Коя от вас е Бьорте?

— Аз, майко — срамежливо отвърна Бьорте. — От олхунутите.

— Разбрах го от лицето ти и украсата на дела — отвърна Хулун и се обърна към другата: — А ти, дъще? Как се казваш?

Елуин все още беше зашеметена от мъка, но направи всичко възможно да отговори. Хулун усети нещастието й и импулсивно я прегърна. Заведе ги да седнат и извика да им донесат купи горещ чай. Запушиха устата на Темуджин с торба сладка извара и той седна в ъгъла. Гледаше как олхунутските жени разговарят помежду си и с радост забеляза, че Бьорте започва да се усмихва на спомените на майка му. Хулун разбираше страха им от непознатата обстановка. Самата тя бе изпитала същото навремето. Докато се топлеха, тя ги засипваше с безкрайни въпроси и отново бе заговорила с акцента, който Темуджин познаваше от престоя си сред олхунутите. Странно беше да го чуе от майка си, трябваше да си припомни, че преди появата на Есугей и децата им тя е живяла друг живот.

— Сансар още ли е хан? А как са племенникът ми Коке и баща му Енк?

Бьорте отговаряше с лекота на Хулун, без смущение. Темуджин гледаше гордо, сякаш заслугата беше негова. Майка му като че ли го бе забравила, така че той се настани удобно, кимна на прислужницата за купа чай, прие я с благодарност и примижа от удоволствие, когато топлината се разля в него. Елуин също се включи в разговора и той най-сетне си позволи да се отпусне и да затвори очи.

— … тази буря не може да продължава още много — чу думите на майка си. — Топенето вече започна и проходите между хълмовете започнаха да се разчистват.

— Май никога не ми е било толкова студено — отвърна Бьорте, като триеше ръцете си. Жените като че ли се харесваха една друга и Темуджин се успокои.

— Доведох Елуин да стане жена на Хазар или Хаджиун. Сестра й умря по пътя — каза той, като отвори мъничко очи. Двете жени го изгледаха, след което разговорът продължи, сякаш той не се беше обадил. Темуджин тихичко изсумтя. Никой мъж не можеше да е хан на майка си. Топлината го унасяше и той най-сетне заспа на фона на тихите им гласове.

Хаджиун и Хазар седяха в съседния гер и дъвчеха горещото овнешко, което се беше варило през по-голямата част от деня. При този студ яхнията трябваше да се държи непрекъснато на огъня, за да бъда винаги топла. Почти нямаха време за почивка, докато Темуджин го нямаше. Братята търпяха заповедите на Джелме, знаеха, че Темуджин би поискал това от тях. Насаме обаче сваляха маските и дълго разговаряха.

— Онази Елуин ми харесва — каза Хазар.

Хаджиун моментално се хвана на примамката, както и можеше да се очаква.

— Твоето момиче е умряло, Хазар. Елуин беше обещана на мен и ти много добре го знаеш.

— Не съм чувал такова нещо, малки ми братко. Най-старият пръв взима чая и манджата, не си ли забелязал? Същото е и с жените.

Хаджиун изсумтя развеселен. Беше видял Елуин пръв, щом излезе при повикването на съгледвачите. Както беше увита срещу студа, тогава той почти не я забеляза, но смяташе, че това му дава правото на първооткривател. Несъмнено доводите му бяха по-силни от твърденията на Хазар, който я беше видял по-късно.

— Темуджин ще реши — каза той.

Хазар кимна и грейна в усмивка.

— Радвам се, че не се караме. В края на краищата, аз съм по-големият.

— Казах, че той ще реши, а не че ще избере теб — кисело отвърна Хаджиун.

— Стори ми се красива. С дълги крака.

— Какво си видял от краката й? Приличаше на як с всички онези дрехи.

Хазар се загледа в нищото.

— Беше висока, Хаджиун, не забеляза ли? Така че, освен ако не мислиш, че краката й не стигат до земята, би трябвало някъде под дрехите да има дълги крака. Силни крака, които да се увиват здраво, ако се сещаш какво искам да кажа.

— Темуджин може да я омъжи за Джелме — отвърна Хаджиун, за да ужили брат си, не че го вярваше.

Хазар поклати глава.

— Кръвното родство е на първо място — каза той. — И Темуджин го знае най-добре от всички.

— Ако си направиш труда да го изслушаш, ще чуеш, че според него кръвта свързва всички мъже и жени в лагера, независимо от кое племе и род са каза Хаджиун. — Хазар, ти мислиш повече за стомаха и слабините си, отколкото за това, което той се опитва да направи тук.

Двамата братя се загледаха кръвнишки.

— Ако искаш да кажеш, че не го следвам като изгубено куче, прав си — каза Хазар. — Покрай теб и Джелме си е събрал цяла глутница обожатели.

— Ти си пълен идиот — преднамерено бавно изрече Хаджиун.

Хазар пламна. Знаеше, че не притежава будния ум на Темуджин и може би дори този на Хаджиун, но по-скоро светът би замръзнал, отколкото да признае това.