Степният вълк

Хаджиун посочи напред. Темуджин погледна натам и замръзна — Бехтер беше заел позиция на стотина крачки от тях и гледаше към потока. Трудно беше да превъзмогнат страха си от коленичилата в храстите фигура. Всички бяха опитвали върху себе си силата на юмруците му при детските им игри. Темуджин го наблюдаваше и се питаше как да се доближи достатъчно, за да може да стреля. В ума му нямаше и капка съмнение. Зрението му се проясни и мисълта му беше студена и бавна, но решението — твърдо.

Трепнаха, когато Бехтер пусна стрела във водата. Двете момчета отстъпиха назад да се скрият. Чуха пляскане на криле и три патици излетяха уплашено, надавайки тревожни крясъци.

Бехтер подскочи и нагази в потока. Изчезна зад едно дърво и когато се появи отново, носеше безжизненото тяло на червена патица. Темуджин впери поглед през плетеницата от клони и тръни.

— Ще изчакаме тук — промърмори той. — Намери си място от другата страна на пътеката. Ще го нападнем, когато се връща.

Хаджиун преглътна буцата в гърлото си и се помъчи да не показва нервността си. Не му харесваше непознатата студенина в очите на Темуджин и съжали, че му беше показал костите на мармота предишната нощ. В светлината на деня ръцете му затрепериха при мисълта какво се готвят да сторят. Темуджин погледна към него, но той не отвърна на погледа му. Изчака Бехтер да се обърне с гръб към тях и се метна към другата страна на пътеката с готов за стрелба лък.

Темуджин присви очи, докато гледаше как Бехтер прибира стрелата и пъха патицата в туниката си. Усети разочарование, защото по-големият му брат опъна вцепенените си мускули и закрачи в неправилната посока нагоре по дерето. Темуджин вдигна ръка към мястото, където се бе скрил Хаджиун, но не можа да го види. Представи си как Бехтер поглъща тлъстата патица на някое усамотено местенце и закопня да го убие на място. Ако имаше мляко и месо в стомаха си, сигурно щеше да тръгне след него, но беше толкова слаб, че единствено засадата можеше да му даде шанс за успех. Отпусна мускулите на краката си, преди да са започнали да се схващат. Стомахът го преряза така силно, че той затвори очи и се преви на две, докато болката отмине. Не смееше да смъкне гащи, докато чака — с острия си нос Бехтер можеше да го надуши. Есугей ги беше научил да си отварят очите на четири и Темуджин не искаше да губи предимството си. Стисна зъби и продължи да чака.

Най-лошото настъпи, когато един див гълъб кацна близо до скритите в мокрите храсти момчета. Темуджин го гледаше в агония. Лесно можеше да го улучи от това разстояние. Птицата не подозираше за присъствието им, а гладът го караше да се присвива, докато се мъчеше да не обръща внимание. Знаеше много добре, че Бехтер вече се връща и че всички птици щяха да се разлетят и да издадат скривалището им, ако застреляше гълъба. Въпреки това не можеше да откъсне поглед от него. Когато той излетя, продължи да гледа след него и чуваше плясъка на крилете му много след като беше заглъхнал.

Бехтер се появи, когато слънцето увисна над дерето и сенките започнаха да се издължават. Темуджин чу стъпките му и излезе от вцепенението. Изненада се, че е минало толкова време, и се запита дали не беше поспал. Тялото му се предаваше, глътка вода от потока нямаше да притъпи мъчителната болка в стомаха му.

Сложи стрелата на тетивата и зачака. Тръсна глава, за да се освободи от замайването и да проясни зрението си. Напомни си, че Бехтер ще го убие, ако не го улучи. Насили тялото си да се съживи, за да продължи да му послужи още малко. Беше трудно, той разтърка яростно очи, за да вижда по-добре. Чуваше Бехтер съвсем наблизо. И тогава моментът настъпи.

Излезе на пътеката само на няколко крачки от Бехтер. Опъна лъка и брат му зяпна към него. Бехтер посегна към ножа си, но Темуджин пусна стрелата и видя как костното острие се забива в гърдите на брат му. В същия момент Хаджиун стреля отзад и вторият удар запрати Бехтер напред.

Голямото момче се олюля и яростно изрева. Извади ножа си и направи стъпка напред, после още една, но краката му се огънаха и той падна по лице върху листата. Двете стрели го бяха улучили точно и Темуджин чу бълбукането и съскането на пробития бял дроб. Не изпитваше никаква жалост. Замаян, пристъпи напред, пусна лъка и взе ножа на Бехтер от пръстите му.

Погледна към ужасеното лице на Хаджиун, физиономията му се изкриви, замахна с ножа, заби острието във врата на Бехтер и отне живота му.

— Свършено е — каза Темуджин, взрян в изцъклените очи на брат си. Не усещаше ръцете си, но претърси дела и туниката на Бехтер за патицата. Нямаше я. Темуджин изрита трупа и се отдалечи със залитане от него. Беше толкова замаян, че се уплаши да не припадне. Опря чело в хладното стъбло на една бреза и зачака сърцето му да се поуспокои.

Чу стъпките на Хаджиун. Листата тихо шумоляха под краката му, докато минаваше покрай тялото на брат им. Темуджин отвори очи.

— Дано Хазар да е намерил нещо за ядене — каза той. Хаджиун не отговори, Темуджин взе оръжията на Бехтер и сложи лъка му през рамо.