Степният вълк

— Ти се готвеше за това, Темуджин — тихо каза Хулун. — Ти избираш.

Темуджин усети, че всички го гледат, но не откъсна поглед от тъмните точки в степта. Още бе въодушевен от думите, които бе казал на братята си, и му се искаше да се изплюе и да излезе срещу натрапниците. Семейството на Есугей нямаше да бъде сплашено, не и след всичко преживяно. Пое дълбоко дъх и успокои мислите си. Тези мъже можеха да са преден отряд на много по-голяма сила или пък просто трима ездачи, тръгнали да палят, насилват и убиват. Стисна юмруци, но най-сетне взе решение.

— Изчезвайте в гората, по-бързо — яростно каза той. — Вземете лъковете и всичко, което можете да носите. Ако са дошли да крадат, ще ги изкормим, кълна се.

Семейството се раздвижи бързо. Хулун изчезна в гера и се появи с Темулун на ръце и Темуге, който подтичваше край нея. Най-малкият й син бе изгубил тлъстината си през тежките години, но все още гледаше боязливо назад, докато бягаше към дърветата и се препъваше покрай майка си.

Темуджин се присъедини към Хазар и Хаджиун. Тримата взеха лъкове и стрели, метнаха торби на рамо и се затичаха към гората. Чуваха как конниците викат след тях, но знаеха, че са в безопасност. Темуджин преглътна горчилката в гърлото си, навлезе сред дърветата и спря задъхан, за да погледне назад. Които и да бяха, той ги мразеше. Бяха го накарали да бяга, а се беше заклел никога вече да не го прави.

15.

Тримата воини влязоха предпазливо в лагера, като гледаха струйката дим, която все още излизаше от единия гер. Чуваха блеенето на козите и овцете, но иначе сутринта бе странно тиха. Усещаха върху себе си само натиска на невидими очи.

Малките гери и паянтовата кошара се намираха до един поток в подножието на горист хълм. Толуй видя, че бягащите фигури изчезват сред дърветата, и се спеши, за да използва тялото на понито си като прикритие срещу евентуална засада или заблудена стрела. Под деловете си Басан и Унеген носеха кожени доспехи като неговите — броня, която пазеше гърдите им и им даваше предимство дори при пряко нападение.

Ръцете на Толуй бяха скрити зад шията на коня, докато даваше знак на останалите. Един от тях трябваше да провери герите, преди да продължат нататък в противен случай рискуваха да бъдат ударени в гръб. Басан кимна, поведе кобилата си към сянката на гера и я използва за прикритие, когато се пъхна вътре. Толуй и Унеген го изчакаха да претърси, като оглеждаха линията на дърветата. Виждаха гъстите купища бодливи храсти между стволовете, заради които преследването трябваше да стане пешком. Районът бе подготвен от хора, които явно очакваха нападение и бяха направили добър избор. За да стигнат дърветата, дружинниците трябваше да изминат тридесет крачки открита земя, а ако синовете на Есугей ги чакаха с лъкове, това щеше да се окаже мъчно и кърваво начинание.

Толуй се намръщи, обмисляйки положението. Вече не се съмняваше, че избягалите бяха изоставените от племето синове. Малкото скитащи семейства по степите не биха се подготвили за битка по такъв начин. Опъна лъка си опипом, без да сваля очи от тъмните храсталаци, в които можеше да се скрие цяла армия. Знаеше, че може да си тръгне и да се върне с достатъчно хора, за да се добере до тях, но Елук не бе виждал стената от тръни и щеше да си помисли, че на Толуй просто не му е стискало. Не искаше ханът да мисли така за него и се подготви за бой. От дълбоко и бавно дишането му стана плитко и забързано, пулсът му се ускори и го зареди със сила. Басан излезе от втория гер, клатейки глава.

Толуй стисна юмрук и рязко изпъна три пръста. Басан и Унеген кимнаха, за да покажат, че са го разбрали. Приготвиха лъковете си и зачакаха да ги поведе. Толуй се чувстваше силен и знаеше, че само най-мощният удар със стрела е в състояние да пробие кожената му броня. Вдигна юмрук, тримата мъже се затичаха едновременно и се разделиха веднага щом стигнаха откритото пространство.

Толуй дишаше тежко, тичаше и се оглеждаше за най-малкото движение. Видя проблясване отстрани, претърколи се като борец и се изправи в мига, в който нещо избръмча над главата му. Другите двама рязко се отклониха, когато наближиха откритото, но Толуй вече беше видял, че през дърветата няма път. Всяка пролука между стволовете бе запълнена от огромни купища завързани тръни. Явно синовете на Есугей ги бяха издърпали след себе си и Толуй изведнъж се поколеба, а сърцето му бясно заби от притеснение, че е на открито.

Преди да вземе решение, една стрела се заби в гърдите му и той се олюля. Болката беше ужасна, но той не й обърна внимание, надявайки се, че бронята не е позволила на острието да се забие дълбоко. Осъзна, че лъковете им бяха добри.

Тримата вълци спряха на възможно най-лошото място, изправени пред барикадите от тръни. Но те бяха опитни стрелци, способни да свалят летяща птица, така че ситуацията не беше толкова лоша, колкото смяташе Толуй. За да стрелят, противниците им трябваше да се покажат, пък било и само за момент. Ако го стореха, някой от дружинниците щеше да прати стрелата си толкова бързо, че да не могат да я избегнат.