Степният вълк

Беше готов да тръгне, но замръзна, щом светлината на факела се появи на изхода. Видя лицето на Толуй, дружинникът сякаш гледаше право към него. Темуджин не помръдна дори след като онзи започна да дърпа клоните на храстите. Светлината на факела хвърляше сенки и сърцето на Темуджин отново заблъска от страх. Не смееше да се обърне, макар да чуваше пращенето на пламъка в тръните до краката си. Толуй беше пъхнал факела дълбоко в храстите, за да осветли подозренията си.

Темуджин усети, че нечия ръка посяга към глезена му, внезапно оживя и я изрита, но хватката беше желязна. Измъкна ножа от колана си, докато го влачеха по земята на открито с викове от страх и ярост.

Толуй бе хвърлил факела, за да го хване, Темуджин едва го видя как вдига юмрук. Огромна ръка го блъсна и Темуджин безпомощно се загърчи. Видя в последния момент летящия към лицето му юмрук, а после светът потъна в мрак.

Щом дойде на себе си, видя огън и двама мъже, които се грееха край него. Беше завързан за една бреза и усещаше студения й ствол на гърба си. По устата му имаше кръв, Темуджин я облиза. Ръцете му бяха завързани високо зад гърба и той не си направи труда да провери възлите. Никой дружинник от вълците не би оставил хлабаво въже, което да се достигне с пръсти. Само няколко мига му бяха достатъчни, за да се увери, че не може да избяга. Загледа Толуй със замъглен поглед, копнеейки за смъртта му с цялата сила на въображението си. Ако го чуеше някой бог, Толуй сигурно щеше да избухне в пламъци.

Не знаеше какво да мисли за Басан. Той седеше отстрани с обърнато към огъня лице. Не носеха храна със себе си и беше ясно, че предпочитат да прекарат нощта в гората, отколкото да го влачат обратно до понитата в тъмното. Усети, че в гърлото му се стича струйка кръв, задави се и се закашля, а двамата мъже се обърнаха към него.

Бичето лице на Толуй грейна от удоволствие, щом го видя буден. Той стана веднага, но Басан поклати глава зад гърба му и извърна поглед.

— Казах ти, че ще те пипна — весело каза Толуй.

Темуджин погледна младия мъж, когото помнеше като момче с прекалено големи крака и ръце. Изплю кървава храчка на земята и лицето на Толуй потъмня. В юмрука му изневиделица се появи нож и Темуджин видя Басан да се изправя зад него.

— Моят хан те иска жив, но дали да не извадя едното ти око заради гонитбата? — каза Толуй. — Какво ще кажеш? Или пък да ти разрежа езика на две, като на змия?

Посегна, сякаш искаше да сграбчи челюстта му, след което се разсмя, доволен от себе си.

— Странно е да си спомняш дните, когато баща ти беше хан, нали? — продължи Толуй, като размахваше ножа близо до очите на Темуджин. — Често ви наблюдавах двамата с Бехтер. Исках да разбера дали у вас има нещо специално. Нещо, което ви прави по-добри от мен.

Усмихна се и поклати глава.

— Бях много малък. Не можеш да видиш онуй, което прави единия мъж хан, а другия роб. То е тук — каза той и потупа гърдите си с грейнали очи.

Темуджин вдигна вежди отвратен. От Толуй се носеше силна воня на овча мас и докато вдишваше киселата миризма, той видя пред очите си орела, блъскащ лицето му с криле. Почувства се отделен от тялото си и изведнъж престана да усеща страх.

— Не е там, Толуй. Не е в теб — бавно каза Темуджин и вдигна поглед към едрия мъж. — Ти си просто тъп як, годен само да носи трупи.

Толуй му нанесе рязък удар, от който главата на Темуджин политна на една страна. Вторият беше по-лош и по дланта му се появи кръв. Видя омраза и жестоко тържествуване в очите на Толуй и се зачуди докога ще го удря. Но изведнъж заговори Басан, който се оказа съвсем близо.

— Остави го — тихо каза той. — Безчестно е да биеш вързан човек.

Толуй изсумтя и сви рамене.

— Тогава трябва да отговори на въпросите ми — каза рязко той и се обърна към спътника си.

Басан не отговори и на Темуджин му премаля. Изгуби надежда за помощ.

— Къде е Бехтер? — попита Толуй. — Дължа му един истински бой.

Погледът му изглеждаше далечен, докато изричаше името на Бехтер, и Темуджин се зачуди какво ли е имало помежду им.

— Мъртъв е — каза той. — Двамата с Хаджиун го убихме.

— Наистина ли? — обади се Басан, внезапно забравил за Толуй. Темуджин заигра с напрежението помежду им, обръщайки се директно към него.

— Зимата беше тежка, а той крадеше храна, Басан. Взех ханско решение.

Басан сигурно щеше да отговори, но Толуй пристъпи напред и положи огромните си ръце върху раменете на Темуджин.

— Откъде мога да съм сигурен, че казваш истината, дребосъко? Може би той ни дебне точно в този момент. Какво ще стане тогава?

Темуджин разбра, че е безнадеждно. Не му оставаше друго, освен да се приготви за побоя. Надяна студената си физиономия.

— Пази си живота, Толуй. Искам те здрав и силен, когато дойда за теб.

Толуй зяпна, без да знае дали да се изсмее, или да го заблъска. Накрая взе решение и заби юмрук в корема му, смеейки се на собствената си сила и на пораженията, които тя можеше да нанесе.

16.