Степният вълк

Темуджин кимна и се пресегна да потупа дружинника по ръката. Този мъж го бе заловил с Толуй, а после спаси живота му, като изложи на риск собственото си семейство. Не го разбираше, но му беше благодарен.

— Оглеждай хоризонта за мен, Басан — каза той. — Имам сметки за уреждане с вълците.

Басан го погледна и отново видя решителността, която смразяващо му напомни за младия Есугей.

— Сякаш баща ти говори — каза той и внезапно потрепери.

Темуджин го изгледа дълго и го потупа по рамото.

— Когато се видим отново, обещавам, че семейството ти ще бъде в безопасност — каза той и изцъка с език, за да накара кобилата да потегли. Басан дълго гледа след него, после се сети, че закъснява, и се затича. Когато Темуджин излезеше от сянката на хълма, щеше да го види само дружинникът, но рогът му щеше да остане безмълвен.

19.

Седнал самичък на полегатия склон, Хаджиун изяде мъничко твърд хляб и последното парче овнешко с подправки. Двамата с Хазар бяха успели да съберат по-голямата част от пръснатото от Толуй стадо и Хулун му беше опушила достатъчно месо, за да издържи много самотни дни в очакване на брат си. Но въпреки опитите му да пести храната, припасите бързо се стопяваха. Той знаеше, че на следващия ден ще му се наложи да лови мармоти и птици, ако не иска да гладува.

Докато дъвчеше сушеното месо, усети, че близките му липсват, и се запита дали са все още живи. Знаеше много добре, че семействата на скиталците са уязвими в степта, дори и да се движеха нощем. Както братята навремето бяха устроили засада на двамата пастири, така и те самите можеха да бъдат нападнати заради овцете и козите или заради понитата, които яздеха. Хаджиун не се съмняваше, че Хазар ще се представи повече от добре, но срещу двама или трима воини, излезли да плячкосват, резултатът можеше да бъде само един.

Хаджиун въздъхна, отвратен от начина, по който светът се бе обърнал срещу тях. Когато Темуджин беше тук, животът им не беше изпълнен с непрекъснат страх от всеки непознат. Присъствието на брат му го караше да се чувства някак по-висок и да си спомня времето, когато Есугей беше жив. Сега Хаджиун се страхуваше за всички и докато дните минаваха, въображението му започна да рисува какви ли не ужасни кървави картини.

Трудно му беше да бъде сам. Когато Хулун поведе последните си три деца на запад, Хаджиун изпита необичайно чувство. Като малък той бе стоял много нощи на стража, наблизо винаги имаше някой възрастен воин, който го следеше да не заспи. Дори онези дълги часове не го бяха подготвили за ужасната самота в пустата степ. Знаеше, че е възможно никога вече да не види семейството си, майка си или Темуджин. Тревното море беше невъобразимо грамадно. Ако те бяха мъртви, може би дори нямаше да намери костите им.

След първите няколко дни откри, че да говори сам на себе си, докато оглежда далечните хълмове, му действа утешително. Просто имаше нужда да чуе нечий глас. Беше избрал поста си за наблюдение високо в дерето, недалеч от мястото, на което двамата с Темуджин бяха убили Бехтер. Още потреперваше, когато всяка сутрин минаваше оттам на път към наблюдателния пост. Казваше си, че духът на брат им не е вече тук, но познанията му в тази област бяха мъгляви. Хаджиун помнеше, че Чагатай му беше обяснявал нещо за душите. Едната яздеше ветровете високо горе; но нямаше ли и друга, която оставаше свързана със земята? Той минаваше спокойно оттам под лъчите на утринното слънце, но се връщаше по тъмно и лесно можеше да си представи, че Бехтер стои в сянката на дърветата, бял и смъртоносен. Потрепери при тази мисъл. Спомените му за Бехтер като че ли бяха замръзнали в онзи единствен момент, когато заби стрелата в гърба му. Станалото преди това бе мъгла, някакъв друг живот. Спомняше си ужаса, че Бехтер ще успее някак да измъкне стрелата и ще се обърне бесен към него. Светът се промени, когато големият му брат падна върху мокрите листа и Хаджиун се питаше дали сега не си плаща за онзи ден. Темуджин бе казал, че духовете ти дават съобразителност и сила, колкото да живееш, а после не проявяват интерес към теб. Но част от Хаджиун се боеше, че за всяка жестока постъпка трябва да се плати някаква цена. Вярно, тогава беше дете, но можеше и да откаже да последва Темуджин.

Засмя се тихо при тази идея. Никой от братята не можеше да откаже на Темуджин. У него имаше много повече от характера на баща му, отколкото си мислеше преди. Това ставаше все по-очевидно, особено след като Хаджиун видя как Темуджин се пазари и търгува със скиталци като стария Оргуз и жена му. Въпреки възрастта му всички го вземаха на сериозно и ако паднеше убит, Хаджиун щеше да го почете, като се опита да върви по същия път. Щеше да открие майка си и да й построи сигурно убежище на някое място с чиста вода и добро пасище. Може би дори щяха да намерят някое малко племе, склонно да приеме още едно семейство. Хулун можеше да се омъжи и отново щяха да заживеят на топло и сигурно.