Стъкларят от Мурано

Корадино мрачно се съгласи. Чудеса, наистина. Беше видял крал, който не е съвсем крал. Разсъждавайки върху двойствената природа на монарха, той реши да даде глас на тревогата си, която се бе настанила от известно време в гърдите му.

— Дюпармьор, как да бъда сигурен, че мога да се доверя на теб и на твоя… на краля? Откъде мога да бъда сигурен, че ти ще доведеш Леонора при мен така, както ми обеща, и че няма да ме убиеш, когато ти покажа тайните си?

Дюпармьор срещна разтревожените му очи с абсолютна искреност в своите. Това бяха или очи на човек, който говори истината, или очи на обигран лъжец.

— Скъпи ми приятелю, имаш думата ми! Не знам как са нещата при вас, във Венеция, но във Франция думата на един мъж е закон!

— Във Венеция също е така. Дори и Десетимата, веднъж дали дума, държат на нея — за добро или лошо.

— В такъв случай ме разбираш. Та сега ти предлагам в продължение на един месец да започнеш да обучаваш нашия старши майстор в твоите методи с огледалата — за да покажеш добрата си воля. После, през следващите единайсет месеца, ще надзираваш работата по Огледалната зала. А като измине година, с дъщеря ти ще се съберете и ти ще бъдеш свободен да работиш онова, което ти душа иска — било със стъкло или не.

Звучи твърде хубаво, за да бъде истина!

— Този ваш главен майстор в стъклопроизводството — какъв тип човек е?

— Казва се Гийом Сев. Много опитен е, на зряла възраст, добър занаятчия!

Корадино поклати глава и отбеляза:

— Не става. Имам нужда от млад човек — някой с природна дарба към стъклото, с желание да се учи, но който все още не е усвоил погрешните методи! Някой, който ще се учи от мен — мой чирак, а не човек, по-стар от мен!

— Много добре — кимна Дюпармьор и се замисли. — В такъв случай ще бъде вероятно Жак Шовир — той е само чирак, но много талантлив. На двайсет и една години е.

— Перфектно! — кимна Корадино. — Но ще иска време и пълна отдаденост на изкуството! Подобни неща не се учат набързо!

Дюпармьор се облегна назад, махна безгрижно и отсече:

— Всичко ще бъде наред! Разполагаш с всичко, от което имаш нужда — време, материали, хора. Дворецът ще стане великолепен, ще видиш!

* * *

Дворецът вече беше великолепен. Облечен в новите си работни дрехи, вдъхващ приятното ухание на нова кожа от престилката и лентите на китките си, Корадино седеше с гръб към наполовина построената сграда и съзерцаваше градините. Беше се облегнал на новия зид и се топлеше на залязващото слънце, наблюдаваше как, докъдето поглед стига, градинарите оформят разкошни зелени морави, водопроводчиците отклоняват естествените водни източници към огромните декоративни езера, които току пред очите му започнаха да се пълнят — самите те перфектни огледала. Въпреки далечния звън на зидарски чук и ударите на дърводелците Корадино изпитваше покой за първи път, откакто пристигна във Франция. Над главата му падна сянка и той вдигна очи — дългурест младеж с рошава коса и тъмни очи му подаваше ръка.

— Приятно ми е, аз съм Жак Шовир.

Корадино пое ръката на младежа, за да се изправи на крака. Очевидно очакващо ръкостискане, момчето се усмихна на неочакваното движение на майстора. Очите им се изравниха. Момчето имаше добри очи — тъмни и честни. Корадино не изпитваше необходимост да търси посланието им, както беше при Дюпармьор. Освен това автоматично си даде сметка, че името „Жак“ е френската версия на „Джакомо“ — най-близкият му човек във Венеция, когото беше изоставил.

— Да се захващаме за работа, Жак! — подкани майсторът. Прегърна дружески момчето през раменете, обърна гръб на красивата панорама и го поведе към пещите.

Това момче ми харесва.

Двайсет и шеста глава Чистилището

Когато влязох при пещите във Версай, бях отново у дома си.

Когато Жак отвори тайната стая, в която само той и новият му господар имаха достъп, Корадино видя, че всичко, за което беше помолил, му е осигурено. Ето ги съдовете с вода и ваните за амалгамиране. Ето я и пещта, с приготвени и подредени въглени, и блестяща червена топилка кристално стъкло в центъра. Ето ги и неговите тръби и лопатки. Ето ги и подложките, и клещите. Тук бяха и пигментите му: лазурносиньо, кървавочервено и старо злато, и още много други. Ето и шишенцата, и бурканчетата с нитрати, сулфати и живачни съединения. Значи тук бе отново у дома и можеше отново да заработи.