Стъкларят от Мурано

— Защото тези сребърни смеси са много скъпи. Даже и за вашия крал би било твърде непосилно да напълни цялата вана с тях. Но пък на повърхността има достатъчно, за да покрие огледалото с необходимата дебела покривка, та да даде отражение. Когато покриваш повърхността на ваната, трябва много да внимаваш, за да не остават празни места — ако има такива, някои части от стъклото ще останат непокрити и отражението няма да е добро. А с живака внимавай — това е много вредна съставка, която влиза лесно в кожата на човека. Мнозина от нашия занаят са намерили смъртта си от нея. Лично аз дори познавам един. — Усмихна се на черния си хумор, когато си спомни как бе имитирал отравяне с живак, като почерни езика си с въглен и остави слюнката си да се стече от устата му на „смъртното му легло“. Но когато се сети как се е почувствал Джакомо, когато е видял тази гледка, усмивката му замръзна.

Обърна се към Жак и повтори:

— Просто се старай да докосваш колкото е възможно по-рядко тази смес. Ето! — демонстрира, като използва две малки парчета кожа, с които извади вече амалгамираното стъкло. — Сребърно-живачното покритие изсъхва много бързо, виждаш ли? От горещината на фурната е станало почти като пергамент.

Жак съзерцаваше с благоговение изстиването на съставките и докато гледаше, размазаното му отражение постепенно стана ярко и отчетливо.

— Така. Значи видя, че там, където срязах балона, ръбовете са неравни, нали? Оглаждаме ги по същия начин, със същия нож и с металните шаблони. — Приведе думите си в действие. — Необходимо е да счупиш само повърхността на покритието, тъй като, както сам виждаш, стъклото си се чупи само и много лесно по линията, която си направил. Тук ще си имаме много такава работа, тъй като, както знаеш, главните огледала в двореца ще трябва да бъдат извити, а за тази цел ще се нуждаеш ето от това. — Вдигна една гъвкава метална лента и я изви в съответната форма. Жак кимна, а той се обърна обратно към огледалото, което вече беше поставено на подложките за рязане. — Накрая вземаме замшева кожа — направи го, — топваме шамоата в стипца и полираме прецизно повърхността, както за да я защитим, така и за да я направим по-бляскава. Ето, виждаш ли?

Жак не бе допуснал, че огледалото би могло да бъде и по-ярко, но сега то като че ли пееше. Изумлението и възхитата му се изписаха съвсем ясно по лицето му и Корадино усети, че чиракът му има много въпроси.

— Майсторе, но как тогава другите правят огледала?

— Огледалата съществуват от незапомнени времена. Арабските неверници някога излъсквали щитовете си, за да се оглеждат. Но други нации правят опити да изработват стъклото тънко, от едно парче, сякаш правят пай. Резултатите са задоволителни, но по този начин те никога не биха могли да направят голямо огледало — защото стъклото изстива и се втвърдява, и става неравно, на буци. Но с дъха си можем да направим толкова голям балон, колкото дъхът ни позволява, а когато третираш стъклото като цилиндър, размерите му надминават най-малко два пъти формата, която си направил. Това си е проста математика — допълни и сви рамене, за да намали възхищението в очите на Жак. Но в тях видя и още нещо — ръцете на момчето вече го сърбяха да се насочи към огъня, точно както и неговите преди.

Знам си, че бъбрих достатъчно, че когато говоря за работата си, изричам много повече думи, отколкото обикновено. Онези, които ме познават, вероятно ме мислят за затворен като стрида. Но нека ми заговорят за стъкло — тогава ще видят какъв папагал мога да бъда! Стига толкова!

И после изрече думите, които никога не бе допускал, че ще каже:

— А сега е твой ред!

Двайсет и седма глава Рицарят

Синьор Алдо Савини, куратор на редките книги в библиотека „Сансовиниана“ на площад „Сан Марко“, бе значително изненадан, когато една руса красавица го помоли да й помогне да свали златните архиви на производителите на стъкло и огледала от седемнайсети век. Но тя трябва да е регистриран читател. Погледна дискретно съвсем прясно ламинираната й читателска карта — да, както се виждаше по името й, беше венецианка. Той сви рамене и й подаде чифт тънки памучни ръкавици от близката кутия.

— Трябва да ги сложите, синьорина, защото томовете са много стари и крехки. Освен това трябва да използвате поставения там стенд за книги, за да намалите до минимум повредите от отварянето, както и да разгръщате страниците само с ламинирания маркер. В никакъв случай не докосвайте самата хартия!