Стъкларят от Мурано

Витория може и да почака. Сега искам мнението му на професионалист.

И продължи, като разказа за професор Падовани и за проучванията си в библиотека „Сансовиниана“. Накрая извади от деколтето си многократно четеното писмо и му го подаде. Сянката на Моста на въздишките ги потопи в мрак. Алесандро раздвижи любопитно вежди, изчака да минат от другата страна на моста и започна да чете.

Трийсет и първа глава Затворът „Пиомби“

Влачейки крака, Джакомо прекоси Моста на въздишките. Сърцето му бе изпълнено с ужас. А после, през ромбовидните панели на прозорците, погледна вероятно за последен път към Рива дели Скиавони, където карнавалът беше в разгара си. Коридорът бе тесен и задушен в сравнение с огромните, великолепни зали с позлатени фрески, където го бяха разпитвали. Той знаеше, че това сравнение не е случайно, а напълно търсено. Осъденият напускаше светлината, простора и топлината, за да навлезе в смазващия, влажен мрак на най-кошмарното място на света — затвора „Пиомби“27. Затворът бе кръстен така заради оловото, с което бяха споени плочите на покрива му, и Джакомо, подобно на всички останали граждани на Венеция, бе наясно, че никой не си бе тръгнал жив от този затвор.

По гърба на стареца се стичаше потта на страха. Ужасът му бе започнал снощи, когато го бяха отвели, а после цял ден бе безмилостно разпитван от все една и съща черна, маскирана фигура. Джакомо погледна през последния прозорец на коридора към града, който толкова много бе обичал и сега беше изгубил. Но не въздъхна. Вместо това под панталона му, към пода, се спусна тънка струйка урина. Пазачът зад него изруга и веднага хвърли долу парцал, който затисна с ботуша си и изтри петното. Старците винаги губеха контрол над себе си на това място от прехода — бяха наясно, че дните им са преброени. Даже и млад човек би могъл много бързо да се сдобие с болест на белите дробове от влагата в „Пиомби“ или да полудее от тъмнината. За старците това беше гарантирано. Пазачът блъсна Джакомо в зейналата паст на затвора и докато навлизаше във все по-сгъстяващия се мрак, една игра на паметта припомни на стария майстор дума по дума писмото, което му бяха прочели — писмото, което го беше докарало тук.