Стъкларят от Мурано

Леонора отвори бутилка червено вино, а на себе си наля чаша вода от чешмата. Докато водата се стичаше по ръцете й и ги вкочаняваше още повече, тя погледна новата си приятелка с периферното си зрение. Братовчедката на мъжа, когото обичаше. Но двамата наистина нямаха никаква видима прилика, нищо, което да й направи впечатление. Въпреки това тази вечер тя долови нещо от него у Марта — добре познатото й колебание, дистанцираност, скованост. Леонора напълни чашата си с вода и отнесе двете чаши на масата.

Какво ли крие от мен?

Седна. На масата се възцари мълчание. Накрая, като че ли взела решение, Марта заговори:

— Алесандро ще идва ли тук тази вечер?

Леонора вдигна очи не без известна изненада. По време на бременността си не беше виждала Алесандро така често, както би искала, но иначе двамата прекарваха достатъчно време заедно, за да създадат впечатлението, че са двойка. Когато беше с нея, той беше образцов приятел и бъдещ баща — говореше на нарастващия й корем, рисуваше с думи бъдещото им дете и й помагаше да направи неизбежните и така вълнуващи промени на апартамента. Ала въпросът за общото им съжителство все така оставаше неразрешен — по някаква неясна причина той упорито избягваше да говори за това. Апартаментът се променяше бавно, но сигурно с оглед на бъдещото бебе, но при нито един от плановете им той не спомена и за себе си. Важните празници прекарваха заедно, така че не бе изненадващо, че Алесандро й бе обещал тази вечер да дойде, за да могат утре заедно да отидат на фестивала. Затова тя напълно уверено отговори на братовчедка му:

— Да, ще дойде след работа.

Марта кимна. Помести се в стола си, пое си дълбоко дъх и незнайно защо придърпа вестника към себе си.

— Нямах представа, че продължава да се среща с Витория — промърмори. — Тази вечер, докато идвах насам, ги забелязах на една маса в „До Мори“.

Първото, което Леонора чу, бе тона й. Едва след това дойде и осмислянето на думите. Бе чувала тази престорена небрежност и друг път. А когато постепенно се сети кога и къде, тялото й се смръзна така, сякаш бе излязла навън.

Джейн. В Хампстед. Приятелката, която ми каза за Стивън.

В ужаса, който я изпълни, тя се вкопчи за първото, което бе запомнила от думите на Марта — името.

— Витория?!

Марта въздъхна и поясни:

— Да, Витория Миното. Някога двамата със Сандро живееха заедно, а после нея я повишиха и тя замина оттук. Обаче сега се е върнала. Но с последното си наясно, разбира се. Нали… вече сте се срещали…

Да, срещали сме се. Тя ми отне прехраната. А сега планира да ми отнеме и Сандро?

Марта се приведе притеснено напред и прошепна:

— Искаш да кажеш, че той не ти е споменавал?

— Не… Да… Искам да кажа… Да, каза ми, че някога е имал приятелка, която е била журналистка, обаче аз никога не бих допуснала… Така и не свързах двете неща.

Глупачка! Абсолютна глупачка!

— Поне след статията не стана ли въпрос? — смръщи се Марта.

Леонора поклати глава и смотолеви:

— Когато това стана, него го нямаше тук. Беше на детективския курс. И не съм сигурна каква част от тази работа му е известна.

Зави й се свят. Тази жена, тази сексапилна, хищна женска е била негова! И не е имал нищо против да живее с нея, когато сега тя, майката на детето му, трябва да се оправя сама? Напълно неосъзнато тя постави ръка върху корема си така, както напоследък бе започнала често да прави.

Марта се уплаши за нея и извика:

— Леонора, добре ли си?

Леонора се насили да се усмихне. Внезапно й се прииска Марта да си върви. Имаше нужда да остане сама и да помисли. Иначе си даваше съвсем ясна сметка какво й е коствало на тази жена да й каже — подобно на повечето италианци, и венецианците бяха безкрайно лоялни към фамилиите си. Двете побъбриха с престорена веселост още известно време, което й се стори цяла вечност, макар че може да е било и само няколко минути. Накрая хазяйката й стана и си взе палтото. На вратата спря, обърна се и подхвърли:

— Не мисля, че е нещо сериозно. В наши дни стана много модерно да си в цивилизовани отношения с бившите си гаджета. Иначе Сандро никога не е харесвал буйната кръв и никога няма да я хареса. Той обича нещата да стават лесно и естествено.

Лесно и естествено.

Значи сега, най-накрая, тя бе наясно с причината за дистанцираността му. Някога е живял с Витория и е бил наранен. А сега, когато тя се е върнала, какво следва?

Къде е моето място в цялата тази история?

Остана дълго време така, на масата, прегърнала вяло чашата си с вода, загледана невиждащо във вратата, от която преди малко си бе тръгнала Марта и от която не след дълго щеше да влезе Алесандро. Докато шокът в душата й отшумяваше и на негово място се настаняваше гневът, тя се замисли как ще се изправи очи в очи с него.

Не, не това е начинът. Не и пак.