Стъклени къщи

— Тако — гордо каза Шейн, сякаш бе негова идея. Клеър го сръга в ребрата или поне се опита. Ребрата му бяха доста по-твърди от лакътя й.

— Оу — извика той. Не че го болеше.

Клеър погледна през прозореца. Нощта настъпваше бързо, което бе типично за Тексас в края на деня — жаркото слънце изведнъж отстъпваше на топлия лепкав здрач.

— Майкъл тук ли е? — запита тя.

— Сигурно — Шейн сви рамене. — Той винаги е тук за вечеря.

Тримата приготвиха всичко и някъде на средата на поточната линия, която бяха спретнали — Клеър слагаше месо в питките, Ева добавяше сосовете, Шейн сипваше боба в чиниите, — към колектива се присъедини четвърти чифт ръце. Майкъл имаше вид, сякаш сега е станал и се е изкъпал… мокра коса, сънливи очи и капки вода, които се стичаха и попиваха в яката на черния суичър. И той като Шейн носеше джинси, но бе по-официален — носеше обувки.

— Здрасти — поздрави ги той. — Изглежда великолепно.

— Клеър го приготви — намеси се Ева, когато Шейн си отвори устата. — Не оставяй Шейн да си приписва заслугата.

— Нямаше да го направя! — Шейн изглеждаше обиден.

— Да, бе.

— Аз нарязах лука. Ти какво направи?

— Почистих след теб, както винаги.

Майкъл погледна Клеър и направи гримаса. Тя се засмя и си взе чинията. Майкъл взе своята и я последва в дневната.

Някой… Майкъл, предположи тя, бе почистил голямата дървена маса до шкафовете с книги и сложил четири стола около нея. Нещата, които бяха натрупани на масата преди това — видео игри, книги, партитури, — бяха преместени на други места, без особен усет за ред. (Може би, поправи се тя, идеята е била на Шейн). Остави чинията си на масата. Ева бързо постави своята до тази на Клеър и плъзна по масата една студена кола към нея заедно с вилица и салфетка. Майкъл и Шейн влязоха, също седнаха и започнаха лакомо да ядат… ами, като момчета. Ева отхапваше по малко. Клеър, която беше учудващо гладна, откри, че яде второ тако, преди Ева да е свършила първото си.

Шейн отиде за още храна.

— Хей, пич — каза той, като се върна с пълна чиния, — кога пак ще свириш?

Майкъл спря да дъвче, погледна Ева, после Клеър, после си довърши хапката, преди да отговори:

— Когато съм готов.

— Страхливец. Прекарал си лоша нощ, Майк. Я се заеми пак с работа. — Ева погледна намръщено Шейн и поклати глава. Шейн не й обърна внимание. — Сериозно говоря, човече. Не бива да ги оставиш да те откажат.

— Няма — каза Майкъл. — Но не може винаги с рогата напред.

— Но се налага — въздъхна Шейн. — Все едно. Когато решиш да спреш да живееш като отшелник, кажи.

— Не живея като отшелник. Репетирам.

— Сякаш не си достатъчно добър. Моля те!

— Не ме уважават — каза Майкъл. Шейн, който отхапваше голямо парче, го погледна иронично. — Да, да, знам, че тъжната ми история не те трогва. Да сменим темата. Как мина срещата ти с Лиза? Боулингът май те възбужда, а?

— Казва се Лора — натърти Шейн. — Ами, наистина е секси, но си мисля, че си пада по теб — постоянно разказваше как те видяла в Уотърхаус миналата година и си бил, лелеее… страхотен. Все едно бяхме тройка, само че теб те нямаше, слава богу.

Майкъл доби самодоволен вид.

— Млъквай и яж.

Шейн насочи към него пръст, като въображаем пистолет.

Най-общо казано, прекарваха си добре.

* * *

Майкъл и Ева измиха чиниите, понеже бяха загубили жребия с монета, а Клеър се мотаеше в дневната и не бе сигурна какво й се прави. Да учи, звучеше отегчително, което я изненада. Шейн се бе съсредоточил върху колекцията с видеоигри, като бе вдигнал босите си крака на масичката за кафе. Без да поглежда Клеър, я попита:

— Искаш ли да видиш нещо яко?

— Разбира се — каза тя. Очакваше, че ще зареди някоя игра, но той върна кутийката в купчината, стана от дивана и се заизкачва по стълбите. Тя остана долу, гледаше след него и се чудеше какво да прави. Шейн пак се появи най-горе на стълбите, махна й с ръка и тя го последва.

На втория етаж беше тихо и, разбира се, слабо осветено. Тя примигна и видя, че Шейн вече е на средата на коридора. Към нейната стая ли отиваше? Не че в главата й не се въртеше някаква щура фантазия как седи с него на леглото и… и понятие си нямаше защо това изникна в главата й, освен че… е, той просто бе… даа.

Шейн премести една картина, която висеше на общата стена между нейната стая и тази на Ева, и натисна едно копче под картината.

Открехна се врата на отсрещната стена. Вратата бе вградена в ламперията и Клеър никога не би се сетила, че съществува. Тя ахна, а Шейн се ухили, сякаш е открил топлата вода.

— Яко, а? Тая проклета къща е пълна с такива щуротии. Повярвай ми, в Морганвил си струва да имаш скривалища. — Отвори вратата, откриха се други стълби и той се изкачи по тях. Тя очакваше стълбите да са прашни, но не бяха. Дървените части бяха чисти и лакирани.

Стълбите бяха тесни и се състояха само от осем стъпала, половин етаж всъщност. В края на стълбището имаше още една врата. Шейн я отвори и натисна ключа за осветлението.

— Когато видях тази стая за пръв път и стаята на гърба на килера, си помислих „Да, къща на вампири“. Ти какво мислиш?