Стъкленият меч

Придърпвам якето върху нея и преборвам с всички сили порива да легна до телцето й и да не стана никога повече. Пръстите ми леко докосват миниатюрното й, студено юмруче. Под него има нещо. Бележка. Тихо, бързо я пъхам в джоба си, преди някой друг да успее да види.

Когато най-сетне стигаме обратно при Ейда и джета, се осмелявам да я прочета. Датата е от вчера. Вчера. Били сме толкова близо.

22 октомври

Доста груб начин, знам. Но нужен. Трябва да знаеш какво правиш, какво ме принуждаваш да причиня на тези хора. Всяко тяло е послание да теб и до брат ми. Предайте ми се и това ще спре. Предайте се и те ще останат живи. Аз съм човек, който държи на думата си.

До нова среща,

Мейвън

Пристигаме обратно в Резката, когато пада нощта. Не мога да ям, не мога да говоря, не мога да спя. Другите обсъждат случилото се в Темплин, но никой не смее да ме пита. Брат ми се опитва, но аз се оттеглям по-навътре в лабиринтите на скривалището ни. Свивам се в тясната дупка, която ми служи за спалня, убедила себе си, че имам нужда да бъда сама засега. В други нощи мразя тази уединена стая, мразя да съм отделена от другите. Сега ми е още по-омразно, но не мога да се заставя да отида при тях. Вместо това изчаквам всички да заспят, преди да си позволя да се отдалеча. Вземам едно одеяло, но то не прави нищо за студа, обзел ме отвън и отвътре.

Казвам си, че това, което ме кара да отида в стаята му, е есенният мраз, а не усещането за празнота в стомаха ми. Не замръзналата бездна, която нараства с всеки провал. Не бележката в джоба ми, прогаряща дупка в тялото ми.

На пода танцува огън, ограничен до спретнат наклон, обграден с кръг от камъни. Дори в странните сенки мога да се досетя, че е буден. Очите му изглеждат оживени от пламък, но не разгневени. Дори не и объркани. С едната ръка отмята одеялата на спалния си чувал и се плъзва да ми направи място.

-    Тук вътре е студено - казвам.

Мисля, че знае какво всъщност имам предвид.

-    Фарли ми каза - промърморва, когато се настанявам. Обвива ръка през кръста ми, нежна и топла, с единственото намерение да ми даде утеха. Другата се притиска към гърба ми, дланта му опира в белезите ми. Тук съм, казва тя.

Искам да му кажа за предложението на Мейвън. Но каква полза би имало от това? Той само ще откаже, както отказах аз, и ще трябва да понесе срама от този отказ заедно с мен. Това само ще му причини болка, истинската цел на Мейвън. А аз няма да позволя Мейвън да спечели в това. Той вече ме завоюва. Няма да завладее и Кал.

Някак успявам да заспя. Не сънувам.

ДВАЙСЕТА ГЛАВА

От този ден нататък неговата спалня става наша. Това е негласно споразумение, което осигурява и на двама ни нещо, на което да се уповаваме. Прекалено уморени сме, за да правим кой знае какво повече, освен да спим, макар да съм сигурна, че Килорн има други подозрения. Той престава да ми говори и изобщо не обръща внимание на Кал. Част от мен иска да отиде при другите в по-просторните спални помещения, където децата си шушукат по цяла ногц, а Нани укротява всичките. Това им помага да създадат връзка помежду си. Но само бих ги плашила, затова оставам с Кал, единствения човек, който не се бои истински от мен.

Не ме държи будна нарочно, но всяка нощ усещам как се размърдва. Кошмарите му са по-ужасни от моите и знам точно какво сънува. Момента, в който отдели главата на баща си от раменете му. Преструвам се, че проспивам това, защото знам, че той не иска да го виждам в такова състояние. Но усещам сълзите му по бузата си. Понякога ми се струва, че ме изгарят, но не се събуждам с нови белези. Поне не такива, които могат да се видят.

Макар да прекарваме заедно всяка нощ с Кал не си говорим много. Няма кой знае какво за казване отвъд задълженията ни. Не му казвам за първата бележка или за следващите. Макар да е далече, Мейвън пак успява да застане между нас. Виждам го в очите на Кал като крастава жаба, приклекнала в главата на брат си, опитваща се да го отрови от вътре навън. Причинява същото и на мен - както в бележките, така и в спомените ми. Не знам защо, но не мога да унищожа което и да е от двете, и не казвам на никого за съществуването им.

Би трябвало да ги изгоря, но не го правя.

Намирам друго писмо в Корвиум по време на нова мисия за вербуване. Знаехме, че Мейвън е на път към този район, посещавайки последния голям град преди пепелищата на Задуншивите земи. Мислехме, че можем да стигнем там преди него. Вместо това открихме, че кралят вече си е отишъл.

31 октомври