Стъкленият меч

-    Навик, боя се - тя се размърдва, посяга към нещо в одеялата си. Чувам отличителния звук от намачкана хартия и очаквам да видя поредния новинарски бюлетин, отразяващ подробно обиколката по случай коронацията на Мейвън. Вместо това Ейда изважда документ, много официален на вид, макар и намачкан и с опърлени ръбове. Върху него се вижда червеният меч на армията на Норта. - Шейд отмъкна това от онзи офицер в Корвиум.

-    Онзи, когото изпържих. - Проследявам с пръст обгорения лист, усещам грубата, почерняла хартия, която заплашва да се разпадне. Странно, това е оцеляло, макар че приносителят му не е успял. - Приготовления - промърморвам, докато дешифрирам заповедта. - За легиони с подкрепления.

Тя кимва.

-    Десет легиона, за да заместят деветте, които удържат окопите в Задушливите земи.

Легионът на Бурята, Легионът на Чука, Легионът на Меча, Легионът на Щита - имената

и номерата им са изброени ясно. По пет хиляди Червени войници във всеки с още петстотин Сребърни офицери. Събират се при Корвиум, преди да влязат заедно в Задушливите земи, за да облекчат войниците по позициите. Нещо ужасно, но не и представляващо интерес за мен.

-    Хубаво, че вече проверихме Корвиум - е всичко, което ми хрумва да кажа. - Поне избегнахме няколко стотин Сребърни офицери, минаващи през града.

Но Ейда внимателно слага длан върху ръката ми, дългите й, умели пръсти са студени дори през ръкава ми.

-    Десет в замяна на девет. Защо?

-    Масирана атака? - отново не мога да разбера защо това е мой проблем. - Мейвън може да иска да го превърне в зрелище, да демонстрира какъв воин е, да накара всички да забравят Кал...

-    Не е вероятно. Окопните нападения изискват поне петнайсет легиона, пет - за да пазят, десет - да маршируват - очите й се стрелкат бързо напред-назад, сякаш може мислено да си представи битка. Не успявам да се сдържа и повдигам вежди. Доколкото знам, не разполагаме с никакви наръчници по тактика, търкалящи се наоколо. - Принцът е опитен във военното дело - обяснява тя. - Добър учител е.

-    Показа ли това на Кал?

Колебанието й е единственият отговор, който ми е нужен.

-    Смятам, че е заповед за изпращане на сигурна смърт - промърморва тя и свежда очи. -Девет легиона, които да заемат местата им, и десетият - за да загине.

Но това е лудост дори за Мейвън.

-    В това няма никакъв смисъл. Защо някой би хвърлил на вятъра пет хиляди добри войници?

-    Официалното им име е Легионът на Кинжала - тя посочва съответната дума на листа.

Подобно на другите, легионът се състои от пет хиляди Червени и отива право към окопите. -Но управителят Рамбос ги е нарекъл с друго име. Малкият легион.

-    Малкият... - умът ми засича. Внезапно се озовавам отново на остров Тък, в болничното отделение с полковника, дишащ във врата ми. Той планираше да размени Кал, да го използва, за да спаси петте хиляди деца, които сега отиват без време в гроба. - Новобранците. Децата.

-    От петнайсет до седемнайсетшдишна възраст. Кинжалът е първият от детските легиони, които кралят обяви за „готов за бойни действия“. - Тя не си прави труда да скрие презрителното си изпухгяване. - След едва двумесечно обучение, ако са минали и толкова.

Спомням си каква бях аз на петнайсет. Макар че вече бях крадла, бях дребна и глупава, заета повече да дразня сестра си, отколкото да се тревожа за бъдещето си. Мислех, че все още имам шанс да се измъкна от задължителната военна служба. Пушките и изпълнените с пепел окопи още не бяха започнали да витаят в сънищата ми.

-    Ще ги избият до крак.

Ейда се отпуска отново в одеялата си с мрачно лице.

-    Мисля, че това е идеята.

Знам какво иска тя, какво биха искали мнозина, ако знаеха за заповедите на Мейвън за детската армия. Децата, които предстои да бъдат изпратени в Задушливите земи, са последица от Мерките, начин да се накаже кралството за бунта на Алената гвардия. Чувството е, сякаш лично аз съм ги осъдила на смърт, и не се съмнявам, че мнозина биха се съгласили. Скоро по ръцете ми ще има океан от кръв и няма как да го спра. Невинна кръв като тази на бебето в Темплин.

-    Не можем да направим нищо за тях - свеждам поглед: не искам да видя разочарованието в очите на Ейда. - Не можем да се борим с цели легиони.

-    Мер...

-    Ти можеш ли да се сетиш за начин да им помогнеш? - прекъсвам я рязко с глас, дрезгав от гняв. Той я стряска и тя млъква, победена. - Тогава как бих могла аз?

-    Разбира се. Права сте. Госпожице.

Учтивата титла ме жегва, както е възнамерявала.

-    Оставям те на поста ти - измънквам, ставам от пъна все още със заповедта за поход в ръка. Бявно я сгъвам и я прибирам дълбоко в един джоб.

Всяко тяло е послание за теб.

Предай ми се и това ще спре.

-    Излитаме за Питарус след няколко часа - Ейда вече знае плановете ни за набиране на нови попълнения за деня, но като й казвам отново, това ми дава нещо за вършене. - Кал ще пилотира, така че дай на Шейд списък с припасите, които може да ни потрябват.