Стъкленият меч

-    Търсим четирима новокръвни - гласът ми отеква надолу из джета, заглушава щракането на катарами и колани. Шейд се чувства по-добре, така че отново е тук, седнал до Фарли. Следват Нани и новокръвният Гарет Бомонт. Това ще бъде третата му мисия за вербуване за четири дни, откакто Кал реши, че бившият треньор на коне ще бъде добре дошло попълнение за всекидневните ни мисии. Някога е работил за самата лейди Айрал, поддържал е голямата й конюшня във фамилното имение на река Капитъл. В двора всички я наричаха Пантерата заради блестящата й черна коса и котешката гъвкавост. Гарет не е толкова щедър с комплиментите. По-склонен е да я нарича Копринената кучка. За щастие, работата му за Династия Айрал го е поддържала стегнат и подвижен, а способностите му също въобще не са за пренебрегване. Когато най-напред го разпитвах дали умее да прави нещо специално, в крайна сметка се оказах залепена на тавана. Гарет манипулираше силите на гравитацията, които ме държаха на земята. Ако стояхме на открито, вероятно щях да се озова в облаците. Това обаче го оставям на Гарет. Освен че подхвърля хора във въздуха, той може да използва способността си, за да лети.

-    Гарет ще остави Нани в града и тя ще влезе в Централата на сигурността, преобразена като лорд генерал Ларис. - Хвърлям поглед към нея само за да открия, че гледам дребен застаряващ мъж вместо жената, която съм опознала. Той ми кимва в отговор и сгъва и разгъва пръсти, сякаш не си е служил с тях никога преди. Но аз знам по-добре. Под тази кожа се намира Нани, преструвайки се на Сребърния командир от Въздушния флот.

-    Тя ще ни извади разпечатка с имената на четиримата новокръвни, живеещи в Питарус и останалата част от района на Рифта. Ще я последваме пеша, а Шейд ще измъкне всички ни.

Както обикновено, Фарли се надига първа от мястото си.

-    Късмет с мисията, Най - казва тя, като забива пръст в Гарет. - Ако това ти е харесало, направо ще се влюбиш в неговото умение.

-    Не ми харесва тази усмивка, малка госпожице - казва Нани с гласа на Ларис. Макар че съм я виждала да се преобразява преди, още не съм свикнала със странната гледка.

До Нани Гарет се засмива, помага й да стане от мястото си.

-    Фарли летя с мен последна. Ужасно ми оплеска ботушите при кацането.

-    Не съм правила такова нещо - отвръща Фарли, но се прокрадва бързо по цялата дължина на джета. Вероятно за да скрие поруменялото си лице. Шейд я следва както винаги и се опитва да задуши смеха си с една ръка. Напоследък тя се чувства зле и за забавление на околните полага всички усилия да го скрие.

Ние с Кал сме последните, останали на борда на самолета, макар че нямам причина да го чакам. Той изпълнява обичайните ритуали, върти копчета и щрака ключове, които изключват различни части от джета в бърза последователност. Усещам как всяка потъва в електрическа смърт, докато остава единствено приглушеното жужене на пълните батерии. Тишината пулсира в такт с биещото ми сърце и внезапно ужасно се разбьрзвам да сляза от джета. Нещо ме плаши да бъда насаме с Кал, поне посред бял ден. Но когато пада нощта, няма никого другиш, когото бих предпочела да видя.

-    Би трябвало да говориш с Килорн.

Гласът му ме спира насред крачка, застинала на половината път надолу по задната рампа.

-    Не искам да говоря с него.

Топлината се усилва с всеки миг, докато той идва все по-близо и по-близо до мен.

-    Странно, обикновено си толкова добра лъжкиня.

Завъртам се рязко и откривам, че се взирам в гърдите му. По пилотския екип, безупречен, когато го облече преди повече от месец, сега ясно личат знаци от носене. Макар че той полага всички усилия да страни от нашите битки, битката все пак го е докоснала.

-    Познавам Килорн по-добре от теб и нищо, което кажа, няма да го изтръгне от малкия му истеричен пристъп.

-    Знаеш ли, че моли да дойде с нас? - Очите му са тъмни, с тежки клепачи. Изглежда както в миговете преди да заспи. - Моли ме всяка вечер.

Времето, прекарано в Резката, ме е направило пряма и лесна за разчитане. Не се съмнявам, че Кал вижда смущението, което изпитвам, или потайните течения на ревността.

-    Той говори с теб? Отказва да говори с мен заради теб, така че защо, за бога, би...

Внезапно пръстите му се озовават под брадичката ми, накланят главата ми, за да не мога да

извърна поглед.

-    Не е ядосан на мен. Не е ядосан, защото ние... - а после на свой ред млъква, без да довърши. - Той те уважава достатъчно, за да правиш собствени избори.

-    Поне това ми каза.

-    Но ти не му вярваш. - Мълчанието ми е достатъчен отговор. - Знам защо мислищ че не можеш да се довериш на никого - кълна се в цветовете си, знам. Но не можеш да преминеш през това сама. И не казвай, че имаш мен, защото и двамата знаем, че не вярваш и в това -болката в гласа му почти ме смазва. Пръстите му се тресат до тялото ми.

Бавно измъквам лице от хватката му.