Стъкленият меч

-    Внимавайте - отвръща тя. - Кралят отново е в Делфи, само на един час полет оттук.

От мисълта белезите ме пробождат. Един час ме дели от мъчителното манипулиране на Мейвън. От неговата машина на ужаса, с която обърна собствената ми сила срещу мен.

-    Делфи ли? Отново?

Кал се приближава до нас от входа на къщата в Резката с коса, разчорлена от съня. Но очите му никога не са изглеждали толкова будни.

-    Защо отново?

-    Видях един бюлетин в Корвиум, в който се твърдеше, че той гостува на управителя

Леролан - казва Ейда, объркана от внезапното съсредоточаване на вниманието на Кал. - За да поднесе съболезнованията си лично.

-    За Великос и синовете му. - Срещнах Великос само веднъж, минути преди смъртта му, но той беше мил. Не заслужаваше края, който помогнах да го сполети. Нито близките му.

Но Кал присвива очи срещу изгряващото слънце. Вижда нещо, което ние не виждаме, нещо, което е непонятно дори за списъците и фактите на Ейда.

-    Мейвън не би прахосвал време по такова нещо дори за да спази приличието. За него семейство Леролан не означават нищо, а той вече изби новокръвните от Делфи - не би се върнал без основателна причина.

-    И тя е? - питам.

Устата му се отваря, сякаш очаква правилният отговор да изпадне от нея. Не се случва нищо и той най-сетне поклаща глава.

-    Не съм сигурен.

Защото това не е военна маневра. Това е нещо друго - нещо, което Кал не разбира. Той има талант за военно дело, не за интриги. Това е сферата на Мейвън и майка му, а ние сме безнадеждно превъзхождани по сила на тяхното игрално поле. Най-доброто, което можем да направим, е да ги предизвикаме при наши условия с могц, а не с умове. Но имаме нужда от повече мощ. И то бързо.

-    Питарус - казвам и прозвучавам категорично. - И кажи на Нани, че идва.

Старата жена моли да ни помогне още откакто пристигна тук, и Кал мисли, че е готова да го направи. Харик, от друга страна, не се е присъединявал към нас в друга мисия за набиране на попълнения. Не и от Темплин насам. Не го обвинявам.

Не ми е нужно Кал да посочва къде започва районът на Рифта. Докато преминаваме от Кралския район, навлизайки в Района на принца, от голямата надморска височина, на която се намираме, разделението е шокиращо ясно. Въздушният джет се рее над поредица от рифтови долини, всяка - граничеща със спретнато редящи се планини. Изглеждат почти като направени от човешка ръка, образуват дълги процепи, сякаш изстъргани с нокти в пръстта. Но те са твърде големи дори за Сребърните. Тази земя е създадена от нещо по-мощно и разрушително преди хиляди години. Есента залива местността, оцветява гората отдолу във вариращи нюанси на огненото. Намираме се много пб на юг от Резката, но виждам заснежени участъци по планинските върхове, криещи се от изгряващото слънце. Подобно на Ерейтудс, Рифтът е поредната пустош, макар че богатството му се крие в стоманата и желязото, а не в дървения материал. Столицата му, Питарус, е единственият голям град в района и възлов промишлен център. Разположен е на речен завой, свързващ рафинериите за стомана с бойния фронт, както и южните въгледобивни градчета с останалата част от кралството. Макар че Рифтът официално се управлява от вятърните тъкачи от Династия Ларис, той е домът на предците на Династия Самос. Като притежатели на железодобивните мини и стоманолеярните в действителност те контролират Е[итарус и Рифта. Ако имаме късмет, Еванджелин може да дебне наоколо и може да успея да й отмъстя за всичките й злини.

Най-близката до Е[итарус рифтова долина е на повече от петнайсет мили разстояние, но предлага добро прикритие, за да кацнем. Това е най-неравната от всички писти и се питам дали не сме я надценили. Но Кал владее джета „Блекрън“ и ни приземява благополучно,

макар и поразтърсени.

Нани пляска с ръце, възхитена от полета, набръчканото й лице е осветено от широка усмивка.

-    Винаги ли е толкова забавно? - пита тя, като надзърта към нас.

Срешу нея Шейд прави гримаса. Все още не е свикнал с летенето и полага всички усилия да не се освободи от закуската си в скута й.