Стъкленият меч

Наложи се да си разменя мястото с Фарли, оставих я да заеме пилотското ми кресло, за да мога да седна срещу Камерън и да я държа под око. Тя е здраво пристегната с коланите, с ръце, завързани с един резервен предпазен колан. Това, в съчетание с височината, на която се намираме в момента, би трябвало да е достатъчно, за да я възпре да хукне отново. Но не съм склонна да поема такъв риск. Като нищо може да се окаже, че тя може да лети или да оцелее след падане от въздушен джет. Колкото и да ми се иска да използвам обратното пътуване до Резката, за да наваксам с така необходимия ми сън, си държа очите отворени и срещам погледа й възможно най-пламенно. Тя направи погрешен избор, казвам си всеки път, щом се промъкне вината. Имаме нужда от нея и е твърде ценна, за да я загубим.

Нани бъбри до нея, ушщава я с разкази за Резката, както и с историята на собствения си живот. Почти очаквам да измъкне овехтялата от времето снимка на внуците си, както прави винаги, но Камерън остава непоколебима в случаи, когато никой от нас не е успял. Дори милата старица не може да пробие бронята и да стигне до това намръщено момиче, което остава безмълвно и забило поглед в краката си.

-    Каква е способността ти, скъпа? Свръхчовешка грубост? - изсумтява най-сетне тя, след като й е омръзнало да бъде пренебрегвана.

Това кара Камерън поне да обърне глава и рязко да вдигне очи от пода. Отваря уста да се тросне в отговор, но открива, че вместо стара жена вижда собственото си лице.

-    Спрете линията! - изругава, пуснала на воля още от жаргона на гетото си. Очите й се разширяват, а вързаните й ръце се гърчат, докато се опитва да се освободи. - Някой друг вижда ли това?

Подсмихвам се мрачно под нос, без да си правя труда да скрия самодоволното си хилене. Типично за Нани - да изплаши момичето, за да го накара да проговори.

-    Нани може да променя външността си - казвам й. - Гарет манипулира гравитацията. -Той помахва от импровизираната си носилка, закрепена за страничната стена на самолета. -А за останалите вече знаеш.

-    Аз съм безполезна - вмята Фарли от седалката си. Едно острие се премята напред-назад в ръцете й и издава точно колко греши.

Камерън изсумтява, очите й проследяват проблясващия нож.

-    Точно като мен - в гласа й няма и капчица съжаление, само факти.

-    Не е вярно - слагам дневника на Джулиан до себе си. - Успяла си да се измъкнеш покрай око, в случай че си забравила.

-    Е, това е всичко, което съм направила някога или което някога ще направя. - Ремъците около ръцете й се извиват, но успяват да издържат. - Залови едно нищожество, Мълниеносно момиче. Не ти трябва да губиш време за мен.

Изречено от който и да е друг, може и да звучи тъжно, но Камерън е достатъчно умна. Тя мисли, че не виждам какво прави. Но независимо какво казва, независимо колко безполезна се опитва да се изкара, няма да го повярвам. Името й е в списъка и това не е грешка. Може би още не знае каква е, но със сигурност ще открием. А и не съм сляпа. Дори докато издържам на предизвикателния й поглед, оставяйки я да си мисли, че ме е заблудила, си давам сметка за по-задълбочената й игра. Умелите й пръсти, тренирани във фабричен цех, работят по стягащите я връзки бавно, но сигурно и ловко. Ако не я държа под око, не след дълго ще се измъкне от ремъците си.

-    Познаваш Корос по-добре от когото и да е от нас. - Докато говоря, Нани се преобразява обратно в обичайния си вид. - Това ми е достатъчно.

-    В такъв случай, значи, имате тук човек, който чете мисли? Защото само по този начин ще измъкнете от мен дори една проклета дума. - Почти очаквам да се изплюе в краката ми.

Въпреки всичките си усилия се улавям, че губя търпение.

-    Или си безполезна, или си упорита. Избери си. - Тя повдига вежда, изненадана от тона ми. - Ако смяташ да лъжещ поне можеш да го направиш, както трябва.

Ъгълчето на устата й се присвива, издава злобна усмивка:

-    Забравих, че знаеш всичко за това.

Мразя деца.

-    Не ми се прави на толкова важна - продължава упорито тя и мята думите като кинжали. Освен гласа й бръмченето на джета изпълва въздуха. Другите слушат внимателно, най-вече Кал. Очаквам всеки момент да почувствам надигаща се горещина. - Вече не си господарка независимо с колко от нас се опитваш да се разпореждаш Това, че си си лягала с принц, не те превръща в кралица на тълпата.

Над главата й потрепват светлини - единственият признак за гнева ми. С ъгълчето на окото си виждам как Кал затяга хватката си върху контролните бутони на джета. Подобно на мен, той полага всички усилия да остане спокоен и благоразумен. Но тази кучка държи да направи всичко толкова трудно. Защо не можа Джон вместо това да ни изпрати карта?