Стъкленият меч

Тя гледа втренчено точно толкова изненадана, колкото мен. Навсякъде около нас потрепващите лампи се връщат в нормалното си състояние и джетът заема хоризонтално положение. Тънкият вой в ръката ми рязко спира, сякаш върху сетивата ми се е смъкнало одеяло от тишина. Удря ме като юмрук в стомаха, принуждава ме да падна на едно коляно.

В миг Шейд улавя ръката ми, стиска я с братска загриженост:

-    Добре ли си? Какво има?

В пилотската кабина Кал хвърля поглед между мен и контролното си табло, главата му рязко се завърта напред и назад.

-    Стабилизирана - промърморва, макар да съм всичко друго, но не и това. - Мер...

-    Не съм аз - по челото ми избива студена пот и се преборвам с внезапния позив за повръщане. Дишането ми е накъсано и задъхано, сякаш изкарват с натиск въздуха от дробовете ми. Нещо ме задушава. - Тя.

Тя отстъпва една крачка назад, твърде шокирана, за да излъже. Устата й зяпва уплашено.

-    Нищо не съм направила. Не съм, кълна се, по дяволите!

-    Не си го направила нарочно, Камерън - това може би я изненадва най-мнош от всичко. -Просто се успокой, просто... просто спри... - Не мога да дишам, наистина не мога да дишам. Вкопчвам се по-здраво в Шейд, ноктите ми се впиват в него. Паника пробожда нервите ми сега, когато съм сама без мълнията си.

Той поема цялата ми тежест върху раненото си рамо, пренебрегва лекия спазъм на болка. Поне Шейд е достатъчно схватлив, за да знае какво се опитвам да кажа.

-    Заглушаваш я, Камерън. Изключваш способностите й, изключваш нея самата.

-    Не мога... как? - тъмните й очи са пълни с ужас.

Пред очите ми плуват петна, но виждам как Кал се втурва покрай нас. Камерън се отдръпва от него, както би постъпил всеки, който е с ума си, но Кал знае какво да прави. Обучавал е децата и мен по време на подобни епизоди на свръхчовешки хаос.

-    Пусни - казва той твърдо и овладяно. Без увещаване, без гняв. - Дишай, поемай си въздух през носа и го изпускай през устата. Освободи това, което владееш.

Моля те, пусни. Моля те, пусни. Дишам задъхано, всеки дъх е по-плитък от предишния.

-    Пусни я, Камерън.

Сякаш върху гърдите ми е бил поставен каменен блок и ме притиска до смърт, изстисква всяко подобие на мен.

-    Пусни я.

-    Опитвам се!

-    Спокойно.

-    Опитвам се - гласът й е по-мек, по-овладян. - Опитвам се.

Кал кимва, движенията му са плавни като надигащи се вълни.

-    Това е. Това е.

Ново задъхване, но този път въздухът влиза с парене в дробовете ми. Отново мога да дишам. Усещанията ми са притъпени, но се връщат. Изострят се с всеки усилващ се удар на сърцето ми.

-    Това е - повтаря Кал, поглеждайки през рамо. Очите му намират моите и между нас се освобождава нишка от напрежение. - Това е.

Не издържам дълго на погледа му. Трябва да погледна към Камерън, към страха й. Тя стиска здраво очи и съсредоточено сбьрчва чело. Една-единствена сълза се отронва от окото й, спуска се надолу по бузата й, а ръцете й разтриват татуировката на врата й. Тя е само на петнайсет Не заслужава това. Не би трябвало да се страхува толкова от себе си.

-    Добре съм - изричам с мъка и очите й рязко се отварят.

Преди да затвори с трясък стените към сърцето си, облекчение залива лицето й. Не продължава дълго.

-    Това не променя начина, по който се чувствам аз, Бароу.

Ако можех да стана, щях. Но мускулите ми още треперят от слабост.

-    Искаш ли да причиниш това на някой друг? На брат си, когато го намериш?

Това е. Сделката, която трябва да сключим. Тя също го знае.

-    Вкарай ни в Корос и ще се погрижим да научиш как да използваш способността си. Ще те превърнем в най-смъртоносния човек на света.

Боя се, че ще съжалявам за тези думи.

ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Гласът ми отеква странно в обширното входно помещение на защитената къща. Бурята от Рифта ни е настигнала и от другата страна на пръстената стена с вой се сипе тежка смесица от сняг и мразовит дъжд. С нея идва студът, но Кал прави най-доброто, което може, за да го прогони. Обитателите на Резката се скупчват заедно, опитват се да се топлят на лагерния огън, който той стъкна на пода. Всички очи улавят светлината, превръщат се в твърде мношбройни червени и оранжеви скъпоценни камъни. Те потрепват с всяко извиване на пламъка, винаги взрени в мен. Общо петнайсет чифта. Освен Камерън, Кал, Фарли и брат ми възрастните от Резката също са дошли да чуят какво имам да кажа. До Ейда седят Кета, Харик и Никс. Флечър, лечител на повърхностни рани, неподатлив на болка, протяга бледите си ръце твърде близо до огъня. Еарет го дръпва обратно, преди кожата му да може да изгори. Тук е също и Дармиън, неуязвим като Никс, и Лори от скалистите острови Кентоспорт. Дори Кил ори благоволява да ни удостои с присъствието си, седнал решително между ловните си партньори - Кранс и Фара.