Стъкленият меч

За щастие, не присъстват деца. Те няма да имат участие в това и ще продължат да живеят в безопасността, която мога да им осигуря. Нани ги държи в стаята им, забавлява ги с преобразяванията си, докато всички над шестнайсет години ме слушат как обяснявам това, което научихме на път за Питарус. Седят в напрегнато внимание с лица, изопнати от шок, страх или решителност.

- Джон каза, че четири дни ще е прекалено дълго време. Значи, трябва да го направим след три.

Три дни, за да щурмуваме затвор; три дни, за да планираме. Имах повече от месец усилено обучение със Сребърните и години преди това по улиците на Подпорите. Кал е войник от рождение, Шейд прекара повече от година в армията, а Фарли е пълноправен капитан, макар да не притежава собствени способности. Но другите? Докато гледам сбора от силите на Резката, решимостта ми се разколебава. Само да имахме повече време. Ейда, Гарет и Никс са най-добрите ни шансове, тъй като притежават способности, най-подходящи за едно нападение, да не споменаваме пък и че са се обучавали най-дълго в Резката. Другите са силни - Кета може да заличи предмет с едно мигване на окото, - но плачевно неопитни. Тук са от няколко дни или най-мнош от няколко седмици, дошли от канавки и забравени села, където са били нищожества. Да ги изпратим да се бият, би било все едно да сложим дете зад волана на транспортно средство. Ще представляват опасност за всеки, особено за себе си.

Всеки знае, че е глупаво, невъзможно, но никой не го казва. Дори Камерън има благоразумието да си държи устата затворена. Вперила е гневен поглед в огъня, отказва да вдигне очи. Не мога да я гледам дълго. Ядосва ме твърде много и ме натъжава твърде силно. Тя е точно това, което се опитвах да избегна.

Фарли първа успява да проговори:

-    Дори ако онзи тип Джон е казал истината за способностите си, няма доказателство, че онова, което ни каза, не е лъжа - тя се навежда напред, силуетът й се очертава остро на фона на ямата с огъня. - Би могъл да е агент на Мейвън. Каза, че Елара смята да започне да контролира новокръвните - ами ако е контролирала него? Ако го е използвала да ни подмами? Той каза, че Мейвън ще заложи капан. Може би това е капанът?

С прималяващо усещане виждам как няколко души кимват, съгласявайки се с нея. Кранс, Фара и Флечър. Очаквам Килорн да вземе страната на ловния си екип, но той остава неподвижен и безмълвен. Подобно на Камерън отказва да ме погледне.

От всички страни ме залива топлина. От огъня отпред и от Кал отзад, облегнат на пръстената стена. Той излъчва топлина като пещ но е безмълвен като гроб. Твърде благоразумен е, за да проговори. Мнозина тук го търпят единствено заради мен или заради децата, или и двете. Не мога да разчитам на него да печели войници. Трябва да направя това сама.

-    Аз му вярвам - усещам думите толкова чужди в устата си, но са солидни като камък. Тези хора настояват да ме третират като водач, така че ще се държа като такъв. И ще ги убедя да ме следват. - Отивам в Корос независимо дали е клопка, или не. Новокръвните там са изправени пред две възможности каква да е съдбата им - да умрат или да бъдат използвани от кукловодката, която всички наричат кралица. И двете са неприемливи.

Вълна от шепот на съгласие се понася сред онези, които се опитвам да спечеля на своя страна. Еарет е начело, свежда глава в демонстрация на лоялност. Той видя Джон с очите си и не му е нужно повече убеждаване, отколкото на мен.

-    Няма да принуждавам никого да отиде. Както и преди, всички имате избор по този въпрос. - Камерън поклаща леко глава, но не казва нищо. Шейд стои близо до нея, винаги на една ръка разстояние, в случай че тя реши да направи още някоя глупост. - Няма да е лесно, но не е невъзможно.

Ако кажа, че е достатъчно, може и сама да започна да го вярвам.

-    Как така? - обажда се Кранс. - Ако ви чух правилно, този затвор е построен, за да държат хора като вас под ключ. Ще трябва да минете не само през решетки и заключени врати. На всяка порта ще има очи, отряд Сребърни офицери, арсенал, камери, Безмълвен камък и това е само ако имате късмет, Мълниеносно момиче.

До него Флечър преглъща мъчително. Бледият, пълен мъж може и да не е в състояние да чувства болка, но определено може да изпитва страх.

-    А ако нямате?

-    Питай нея - накланям глава към Камерън. - Тя е избягала.

Ахвания преминават като леки вълни през тълпата, сякаш хората са повърхност на езеро. Сега тази, в която се взират, не съм аз и е приятно да се отпусна малко. За разлика от мен Камерън се стяга, дългите й крайници сякаш се сгъват навътре, защитават я от мношбройните очи.