Стъкленият меч

-    Каза, че в затвора има Сребърни - Кал проговаря за пръв път, откакто сме започнали срещата, и настроението му определено е мрачно. Отказва да пристъпи в кръга от светлината на огъня. За момент изглежда като сянката, за каквато винаги се е представял Мейвън. -Къде?

Лаещ гневен смях, груб като звук от стържене на камък по стомана, се откъсва от устните на Никс. Той забива обвинително пръст във въздуха, пробожда го.

-    Защо? Искаш да пуснеш приятелите си от клетките им? Да ги изпратиш обратно при техните имения и чаени партита? Пфу, нека гният! - махва с осеяна с вени ръка в посоката на Кал и смехът му прозвучава студено в есенната буря. - Този би трябвало да го оставиш тук, Мер. Още по-добре - да го отпратиш. Той не смята да защити нищо освен своето.

Устата ми се движи по-бързо от мозъка ми, но този път те са в съгласие.

-    Всички до един знаете, че това е лъжа. Кал страда заради всички ни и защити всеки от нас, да не споменаваме, че обучи повечето от вас. Щом пита за другите Сребърни в Корос, значи има причина и тя не е да ги освободи.

-    Всъщност...

Завъртам се рязко с широко отворени очи и из стаята отеква възглас на изненада.

-    Наистина искаш да ги освободиш?

-    Помисли си за това. Те са затворени под ключ, защото са се опълчили на Мейвьн или на Елара, или и на двамата. Брат ми се вьзкачи на трона при странни обстоятелства и мнозина, мнозина няма да повярват на лъжата, която майка му разправя. Някои са достатъчно умни да се покрият, да изчакат, без да бързат, но други не са. Техните дворцови кроежи завършват в килия. И разбира се, налице са такива като моя вуйчо Джулиан, който обясни на Мер каква е. Той помогна на Алената гвардия, спаси Килорн и Фарли от екзекуция, а кръвта му е ослепително сребърна. Той също е в онзи затвор с други, които вярват в равенство отвъд цветовете на кръвта. Те не са ни врагове, не и точно в този момент - отвръща той. Разперва ръце, жестикулира ожесточено, опитва се да ни накара да разберем това, което вижда войникът в него. - Ако пуснем всички да се развилнеят срешу Корос, ще настъпи хаос. Ще нападнат пазачите и ще направят всичко, каквото могат, за да се измъкнат. Това е по-добро отвличане на вниманието, отколкото който и да е от нас може да осигури.

Дори Никс се успокоява, смирен от бързото и решително предложение. Макар да мрази Кал и да го обвинява за смъртта на дъщерите си, не може да отрече, че това е добър план. Навярно най-добрият, който може да измислим.

-    Освен това - добавя Кал, оттеглил се обратно в сянката. Този път думите му са предназначени само за мен. - Джулиан и Сара ще бъдат при Сребърните, а не при новокръвните.

О. В бързината си по някакъв начин почти бях забравила, че кръвта им не е със същия цвят като моята. Че те също са Сребърни.

Кал продължава упорито, мъчи се да обясни:

-    Помни кои са и как се чувстват. Те не са единствените, които виждат разрухата в този свят.

Не единствените. Логиката ми подсказва, че сигурно е прав. В края на краищата в ограниченото време, което аз самата прекарах със Сребърните, срещнах Джулиан, Кал, Сара и Лукас, четирима Сребърни, които не бяха толкова жестоки, колкото вярвах, че са. Трябва да има още. Както и новокръвните от Норта, Мейвьн ги отстранява, хвърля в затвора както несъгласните с управлението му, така и политическите си противници, за да вехнат там и да бъдат забравени.

Камерън нервно хапе устна, зъбите й проблясват.

-    Килийните блокове на Сребърните са същите като нашите, разположени зигзашвидно като в одеяло от кръпки. Един Сребърен, един новокръвен, Сребърен, новокръвен и така нататък.

-    Шахматно подредени - промърморва Кал и кима, докато слуша. - Държат ги разделени едни от други. По-лесни за контролиране, по-лесни за надвиване. А твоето бягство?

-    Разхождаха ни веднъж седмично, за да не умрем. Някакъв пазач се смееше за това, каза, че килиите щели да ни убият, ако не ни пуснели за малко навън. Останалите едва можеха да се тътрят, какво остава пък да се бият, но не и аз. Мен килиите не ме караха да се чувствам

зле.

-    Защото не ти действат - казва Ейда, гласът й е овладян и равен, а говорът - вежлив и правилен. Звучи толкова много като Джулиан, че това ме кара да подскоча. За една мълниеносна секунда се озовавам обратно в класната му стая, пълна с книги, и аз съм тази, която е предмет на проучване. - Способностите ти за заглушаване са толкова силни, че обичайните мерки не вършат работа. Отменящ ефект, мисля. Една форма на заглушаване срещу друга.

Камерън просто свива незаинтересовано рамене:

-    Разбира се.

-    Значи, си се измъкнала по време на разходката - промърморва Кал по-скоро на себе си, отколкото на който и да е друг. Обмисля това, поставя се в положението на Камерън, представя си затвора, от който е избягала, за да може да измисли как да проникне вътре. -Очите не са можели да видят какво си планирала да правищ затова не са могли да те спрат. Е1азеха портите, нали?

Тя кимва с глава в знак на съгласие.