Стъкленият меч

-    Един наблюдаваше всеки килиен блок. Взех му пистолета, наведох глава и побягнах.

Кранс подсвирва тихо, впечатлен от дързостта й. Но Кал не е толкова заслепен и

продължава упорито:

-    А самите порти? Само магнитрон може да ги отваря.

При тези думи Камерън пуска мимолетна усмивка:

-    Изглежда, че Сребърните вече не са достатъчно глупави да оставят охраната на всяка килия и порта на шепа хора, умеещи да манипулират метала. Има електрически превключвател за отваряне на вратите, в случай че нямаш под ръка магнитрон, или за затварянето им с каменни плъзгачи, ако някой реши да не играе честно.

Това е мое дело, осъзнавам. Аз използвах Лукас срещу килиите в Двореца на Слънцето. Мейвън предприема стъпки, за да се погрижи никой друг да не може да направи същото.

Кал ми хвърля бърз рязък поглед, мисли си точно същото.

-    А ключът у теб ли е?

Тя поклаща глава и вместо това посочва към врата си. Татуировката там е черна, по-тъмна дори от кожата й. Бележи я като техни, робиня на фабриките и дима.

-    Аз съм механик - размърдва кривите си пръсти. - Ключовете имат механизми и жици. Само идиот има нужда от ключ, за да ги задейства правилно.

Камерън може и да е труден характер, но определено е полезна. Дори аз трябва да призная това.

-    Взеха ме във войската, макар че в Ню Таун имахме работа - продължава тя, снишавайки тон.

-    Затворът, Камерън - казвам й. - Трябва да се съсредоточим...

-    Там всички работят и по-рано не можехме да постъпим в армията дори и да искаме -успява да ме надвика, гласът й е по-силен и по-висок. Опитът да я заглуша би завършил като състезание по викане. - Мерките промениха това. Имаше лотария. Един на двайсет души за всички между петнайсет и седемнайсет години. И двамата с брат ми бяхме избрани. Еаден късмет, а?

-    По-малко от три процента шанс - прошепва Ейда.

-    Разделиха ни, мен - в Легион „Бийкън“ от форт Пейтриът, а Мори - в Легиона на Кинжала. Така постъпваха с всички, които създаваха неприятности, които дори само погледнеха някой офицер не както трябва. Легионът на Кинжала си е чиста смъртна присъда, знаете ли. Пет хиляди хлапета, които са имали смелостта да се бият, и ще свършат в масов гроб.

Зъбите ми изскърцват. Споменът за военните заповеди гори остър и ярък в ума ми.

-    След като напуснат Корвиум, това е поход на смъртта, касапница. Право през окопите и в сърцето на Задушливите земи. Изпратиха Мори там, защото се опита да прегърне майка ни за последен път.

Колебливото ми самообладание се напряга. Виждам го във всяко лице, докато моите новокръвни смилат думите на Камерън. Ейда е най-лошата от всички. Тя се взира в мен, без да мигне. Погледът не е суров, а празен. Тя полага всички усилия да попречи на преценката да замъгли погледа й, но не се получава. Огънят пламти буйно в средата на пода, превръща бялото на очите й в златисточервено и ярко.

-    В онзи затвор има новокръвни, а също и Сребърни - Камерън знае, че ги държи в ръцете си, и затяга хватката си. - Но има пет хиляди деца, пет хиляди Червени момчета и момичета, които всеки момент ще изчезнат завинаги. Ще ги оставите ли да умрат? Ще последвате ли нея - тя тръсва глава в моята посока - и галеното й кученце, нейния принц?

Пръстите на Кал се присвиват твърде близо до моите и аз се отдръпвам. Не тук. Всички знаят, че делим една спалня, и кой знае какво друго предполагат. Но няма да дам на Камерън повече „боеприпаси“ от онези, които вече има.

-    Тя казва, че имате избор, но не познава значението на думата. Бях доведена тук точно както ме отведе легионерът, както ме отведоха Пазителите няколко дни по-късно. Мълниеносното момиче не дава шансове на хората.

Очаква да оспоря обвинението, но аз си мълча. Усещам това като поражение и тя го знае добре. Зад очите й механизмите са започнали вече да се въртят. Тя ме нарани преди и може да го направи отново. Тогава защо остава? Би могла да ни заглуши и да си тръгне оттук. Защо остава?

-    Мер спасява хора.

Гласът на Килорн звучи различен, по-стар. Болезненият копнеж в гърдите ми се връща.

-    Мер спаси всички вас до един от затвор или смърт. Излагаше себе си на риск всеки път, щом влезеше в градовете ви. Не е съвършена, но не е чудовище, ни най-малко. Вярвай ми -казва, все още без да ме погледне. - Виждал съм чудовища. А ти също ще видиш, ако оставим новокръвните на милостта на кралицата. Тогава тя ще ви накара да се избивате помежду си, докато не остане нищо от това, което сте, и никой жив, за да помни какви сте били.

Милост, едва не изсумтявам презрително. Елара няма никаква.