Стъкленият меч

Той се взира напрегнато през прозореца, очите му пробягват между облаците и множеството примигващи уреди пред него. Все още не разбирам какво означава който и да е от тях въпреки мношто седмици, през които съм седяла до него в пилотската кабина. В Подпорите бях слаба ученичка и това не се е променило. Просто нямам ум като неговия. Познавам само преките пътища, как да мамя, как да лъжа, как да крада и умея да виждам какво крият хората. А точно сега Кал определено крие нещо. Бих се страхувала от тайните на който и да е друг, но знам, че това, което Кал пази в себе си, не може да ми навреди. Той се опитва да погребе собствената си слабост, собствения си страх. Възпитан е да вярва в силата и мощта и в нищо друго. Да се поколебае, беше най-шлямата и основна грешка. Преди му казах, че аз също се страхувам, но няколко прошепнати думи не са достатъчни да сломят дългогодишна вяра. Също като мен Кал навлича маска и отказва да позволи дори на мен да погледна зад нея.

Така е най-добре, мисли си практичната страна от мен. Другата част, онази, която държи твърде много на принца изгнаник, се тревожи ужасно. Знам физическата опасност от тази мисия, но емоционалната минава през ума ми едва този следобед. Какъв ще стане Кал в

Корос? Ще си тръгне ли същият, какъвто е влязъл? Ще си тръгне ли въобще?

Фарли проверява запасите ни от оръжия за дванайсети път Шейд се опитва да помогне и тя го отпъжда, но не особено убедително. Веднъж зървам как двамата си разменят самодоволни усмивки и тя най-накрая му позволява да преброи куршумите от един пакет с означение Корвиум. Още една открадната доставка, най-вероятно дело на Кранс. Заедно с връзките на Фарли той успя да ни достави контрабандно повече пистолети, ножове и всевъзможни други оръжия, отколкото можех да си представя, че е възможно. Всички ще бъдат въоръжени със способността си и каквото друго изберат. Самата аз не искам нищо освен мълнията си, но другите са по-развълнувани и грабят кинжали или револвери, или, в случая с Никс, страховитото, сгъваемо копие, което предпочиташе през изминалите няколко седмици. Прегръща го и го притиска до себе си, прокарва унесено пръсти по заострената стомана. Друг би се порязал жестоко досега, но плътта на Никс е по-издръжлива от тази на повечето хора. Другият неуязвим новокръвен, Дармиън, следва примера му и опира дебело, подобно на сатър хладно оръжие върху възлестите си колене. Острието лъщи, жадуващо да среже кост.

Докато гледам, Камерън колебливо взема малък нож, като внимава да го държи в калъфа. Прекара последните три дни в усъвършенстване на способостта си, а не на умението да си служи с нож и кинжалът е крайна мярка, от която се надявам да не й се налага да се възползва. Тя улавя погледа ми с измъчено изражение и за момент се боя, че може да ми се сопне или по-лошо - да прозре през маската ми. Вместо това тя мрачно кимва в знак на потвърждение.

Кимвам в отговор, протягам между нас невидимата ръка на приятелството. Но погледът й се втвърдява и тя рязко извръгца очи. Смисълът е ясен. Ние сме съюзници, но не и приятели.

-    Вече не остава много - казва Кал, побутва ме по ръката, за да се обърна. Твърде скоро, крещи умът ми, макар да знам, че сме точно по разписание.

-    Ще се получи - гласът ми трепери и за щастие, той е единственият, който го чува. Не коментира слабостта ми, оставя я да ме тормози. - Ще се получи - още по-слабо този път.

-    Кой има предимство? - пита той.

Думите последователно ме шокират, жегват и успокояват. Инструктор Ар вън задаваше същия въпрос по време на обучението, когато изправяше възпитаниците си по двойки един срещу друг в битки за кръв и гордост. Зададе го отново в Купата на костите, преди един силнорък от Династия Рамбос да го прободе като тлъсто, противно прасе. Мразех го, но това не означава, че не съм научила нищо от него.

Разполагаме с изненадата, разполагаме с Камерън, разполагаме с Шейд, Гарет и Нани и още петима новокръвни, които никой Сребърен не може да е предвидил. Разполагаме с Кал, военен гений.

И имаме кауза. Зад гърба ни е алената зора, която жадува да изгрее.

-    Ние имаме предимство.

Усмивката на Кал е също толкова насилена като моята, но въпреки това ме стопля.

-    Браво на моето момиче.

Отново думите му предизвикват буйни, противоречиви чувства.

Щракване и със кане на статично електричество от радиото изличават от ума ми всички мисли за Кал. Насочвам погледа си към Нани, която кимва в отговор. Пред очите ми тялото й се променя, преобразява се от старица в момче с ледено сини очи, черна коса и без душа. Мейвън. Дрехите й се променят заедно с външността й, заместват пилотския екип с безупречна, черна парадна униформа, допълнена с редица лъскави медали и кървавочервен плащ В черните къдрици се гуши корона и се налага да се преборя с порива да я метна от джета.