Стъкленият меч

Килорн ме потупва с пръст по ръката, докосването му е настойчиво. Вижда каквото виждам аз. Капитанът вече не ни вярва. Обръщам се и хващам Камерън за лакътя и стискам. Следващият сигнал за нея. Мускулите й се стягат под докосването ми. Излива цялата си енергия в блокирането на способността на Айгри, за да му попречи да види какво се задава. По лицето му преминава объркване, но той го отърсва, опитва се да се фокусира върху нас. Не разбира какво му се случва.

-    И по каква работа сте дошли тук? - настоява Айрал все още с многозначителната си, демонична усмивка. Прави една бавна, апатична стъпка към нас. Тя ще му е последната. -Свалете си шлемовете, ако обичате.

-    Не - казвам му.

Поемам си спокойно дъх и се заемам с камерите, насочени към всички ни. Когато Айрал отваря уста да извика, издишвам и камерите избухват във вихър от искри като фойерверки. Следват лампите, които ту се включват, ту изгасват, потапят ни последователно в непрогледен мрак и зашеметяващо ярка светлина. Ние сме подготвени за това. Войниците на Корос не са.

По мозайката препуска пламък, танцуваща светлина през белотата. Препречва всички врати, подскача нагоре до тавана, като успява да заключи войниците вътре с нас и потрепващата тъмнина. Войникът от Династия Осанос, нимфа, припряно изсмуква влагата от въздуха, но недостатъчно, за да се пребори с пращящия огън на Кал. Един каменокож се втурва към мен с плът, която се превръща в камък пред очите ми, но се удря в стената, позната като Никс Марстън. Дармиън се включва и двамата неуязвими новокръвни се заемат да сразят войника. Другите се справят също толкова добре. Кета заличава левитатора от

Династия Провос, изпраща в сърцето му експлозия, която го разкъсва от вътре навън. Жената войник от Династия Хейвън прави всичко по силите си да се пребори с предизвиканата от мен тъмнина, използва способността си, за да повали сенките, като ги къпе в езерце от черна мъгла, което внезапно изригва с ослепителна, ярка светлина. Дори шлемовете ни по никакъв начин не спират ослепителния блясък и се налага да затворя очи. Когато ги отварям, жената от Династия Хейвън е на земята с дълбока рана във врата. Кашля сребърна кръв по плочките, а брат ми стои над нея с нож в ръка. Зад него Айгри се свлича на колене, държи се за главата и пищи.

-    Не мога да виждам! - проплаква той и забива нокти в очите си. Кръвта се смесва със сълзите му от болка. - Не мога да видя нищо, какво става?! Какво е това?! Кои сте вие?! -крещи той, без да се обръща специално към някого.

Камерън първа смъква шлема си. Никога преди не е убивала човек, дори не и по време на бягството си. Виждам го, изписано по цялото й лице, в ужаса, който се просмуква в нея. Но не пуска. Не мога да кажа дали от храброст или от злоба. Мълчанието й оказва нужното въздействие, докато мъжът на земята спира да пищи, спира да дращи с нокти, спира да диша. Умира с широко отворени очи, взрян в нищото, сляп и глух в последните си мигове. Чувството сигурно е като да бъдеш погребан жив.

Всичко свършва за около минута. Дванайсет Сребърни войници мъртви върху мозайката, някои - изгорени, други - поразени от електричество, трети - застреляни, четвърти - с размазани глави. Жертвите на Кета изглеждат най-ужасно. Цяла стена е опръскана с резултатите от нейната работа и тя се задъхва шумно, опитва се да не гледа към онова, което е направила. Способността й да предизвиква експлозии е ужасяваща в най-добрия случай.

Само Лори е ранена, след като нападна магнитрона заедно с Гарет. Има забито парче метал в ръката, но нищо особено сериозно. Фарли стига първа до нея и измъква импровизираното острие, оставя го да издрънчи на пода. Лори дори не изохква от болка.

-    Забравихме бинтове - промърморва Фарли, като покрива с ръка кървящото порязване.

-    Ти забрави бинтове - отвръща Ейда, като измъква малко парче бинт, пъхнато вътре в екипа й. Умело го връзва около ръката на Лори. То мигновено се обагря с кръв.

Килорн се подсмихва под нос - единственият, който може да се наслаждава на някоя шега в такъв момент. За мое облекчение той изглежда съвсем добре, съсредоточен да презарежда пистолета си. Дулото пуши и има поне две тела, надупчени с неговите куршуми. Всеки друг би си помислил, че е незасегнат, но аз знам по-добре. Въпреки смеха Килорн не намира удоволствие в тази кървава работа.

Нито Кал. Той се навежда над мъртвия капитан Айрал, предпазливо сваля ключа от врата му. Няма да ги убия, каза ми веднъж, преди да щурмуваме Централата на сигурността в Харбьр Бей. Наруши собственото си обещание и това го нарани по-дълбоко от всяка битка.

-    Нани - промърморва той, неспособен да отмести очи от Айрал. С треперещи пръсти затваря очите на капитана завинаги. Нани се фокусира върху лицето на Айрал, взира се в него. Само след мигове чертите й стават същите като неговите и аз изпускам лека въздишка на облекчение. Дори един мним Мейвън е почти непоносим за мен.