Стъкленият меч

От колана на Айрал се разнася пукот на статично електричество. Радиостанцията му -командният център се опитва да установи контакт.

-    Капитан Айрал! Капитане, какво става там, долу? Загубихме визуален контакт.

-    Просто неизправност - отвръща Нани с гласа на Айрал. - Може да се разпространи, а може би не.

-    Прието, капитане.

Камерън откъсва очи от мъртвия Айгри. Полага ръка върху червената врата.

-    Насам - казва. Почти не се чува над звука от капещата кръв и въздишките на умиращите.

Усещам командния център на затвора като нерв, пулсиращ контролиращ всички камери в

сградата. Той ме дърпа, влачи ме през острите завои на коридорите си. Те са облицовани с бели плочки също като входа, но не толкова чисти. Ако се вгледам внимателно, мога да видя кръв между плочките, покафеняла от времето. Някой се е опитал да отмие случилото се, но не се е постарал достатъчно. Червената кръв е толкова трудна за почистване. Виждам намесата на кралицата в това, в каквито там кошмари е забъркала дълбоко в недрата на Корос.

Тя е някъде тук, продължаваща плашещата си работа. Може дори да идва за нас сега, предупредена за размирици. Надявам се да идва. Надявам се, че завива зад ъгъла точно сега, за да мога да я убия.

Но вместо кралица Елара, когато завиваме, намираме друга врата с голяма буква Д и без ключалка. Камерън се обръща към нея с нож в ръка и се залавя да изтръгне таблото за превключвателя. То се разхлабва след секунди и пръстите й се гмурват в жиците.

-    Трябва да минем през това тук, за да стигнем до командния център - казва тя, като посочва рязко с глава към вратата. - Вътре има двама пазачи магнитрони. Бъдете готови.

Кал тихо прочиства гърло, полюшва ключа пред нея.

-    О - промърморва тя поруменяла и го взема от ръката му. Намръщено го пъха в съответния процеп на превключвателя. - Кажи ми кога.

-    Гарет - започва Кал, но той вече е излязъл напред, напряга се срещу металната врата. Нани застава до него, все още дегизирана като капитан Айрал. И двамата знаят какво трябва да правят.

Другите не са толкова сигурни. Кета изглежда готова да заплаче, пръстите й спазматично пробягват нашре-надолу по ръцете й, сякаш се страхува, че е изгубила някой крайник. Фарли протяга ръка, но тя само я перва, за да я отпъди. Сърцето ми се свива, когато осъзнавам, че не знам как да утеша Кета. От прегръдка ли има нужда, или от плесница?

-    Пази ни гърбовете - нареждам й рязко, избрала златната среда. Кета потреперва, отправя ми кръвнишки поглед. Плитката й се е разплела и тя подръпва тънките кичури тъмна коса. Бавно кимва, обръща се на място, за да наблюдава пустия коридор зад нас. Подсмърчанията й отекват от плочките.

-    Няма вече - промърморва. Но се държи. Дармиън и Никс застават до нея повече като демонстрация на солидарност, отколкото на сила. Поне от тях ще излезе много добра стена, когато пазачите осъзнаят какво става тук, горе. Което би трябвало да е скоро.

Кал е също толкова наясно с неотложността на ситуацията, колкото и аз.

-    Сега - казва той и се прилепва към стената заедно с останалите от нас.

Ключът се завърта. Чувствам как електричеството рязко нахлува в превключвателя и залива механизма на вратата. Тя се отваря с летене, удря се със скърцане назад в стената и разкрива подобен на пещера килиен блок. В рязък контраст с облицованите с бели плочки коридори, килиите са сиви, студени и мръсни. Някъде капе вода, а въздухът е отвратително влажен.

Подредени на четири нива килии стигат чак долу в полумрака, натрупани една върху друга, без площадки или стълби, които да свързват редовете. Четири камери, по една във всеки ъгъл на тавана, бдят над всичко. Изваждам ги от строя с лекота. Единствената светлина е рязка, потрепващо жълта, макар че малката капандура отгоре е станала синя, издавайки изгрева на слънцето. Под нея върху единичен свързващ пасаж, направен от блестящ отразяващ светлината метал, стоят двама магнитрони в сиви униформи. При звука от приближаване двамата рязко се завъртат кръгом.

-    Вие какво... - започва първият, като пристъпва само на една крачка към нас. Върху униформата му са цветовете на Самос. Замръзва при вида на Нани, застанала до рамото на Гарет. - Капитан Айрал, сър. - С махване на ръка офицерът магнитрон от Династия Самос вдига плоски листове метал от пода на килийния блок и конструира нова част от покрития пасаж пред очите ни. Новият се свързва с неговия и позволява на Гарет и Нани да тръгнат напред.

-    Свежа кръв? - другият офицер кимва на Гарет, като се хили лукаво. - От кой легион сте?

Нани се намесва, преди Гарет да успее да отговори:

-    Отворете килиите. Време е за разходка.

За наше разочарование офицерите си разменят объркани погледи.

-    Разхождахме ги едва вчера, полага им се отново чак...

-    Заповедите са си заповеди, а аз си имам моите - отвръща Нани. Вдига ключа на Айрал, разлюлява го в открит жест на заплаха. - Отворете килиите.