Стъкленият меч

-    Значи е вярно? Кралят се е върнал? - пита Самос, клатейки глава. - Нищо чудно, че всички в командването са се побъркали от безпокойство. Трябва да изглеждат безупречно за коронованата особа, предполагам, особено докато майка му още се мотае наоколо.

-    Странна личност е кралицата - казва другият, като се чеше по брадичката. - Не знам какво прави в Кладенеца и не искам да знам.

-    Килиите - повтаря Нани със суров глас.

-    Слушам, сър - промърморва първият магнитрон. Смушква с лакът другия и се обръщат заедно, застават с лице към десетките килии, издигащи се от пода до тавана. Много от тях са празни, но в някои има сенки, линеещи под смазващия Безмълвен камък. Новокръвни затворници, които всеки миг ще бъдат пуснати на свобода.

Още покрити пасажи се наместват с дрънчене, звукът е като от гигантски чук, удрящ по стена от алуминий. Обточват килиите, като създават проходи около килийния блок, докато още листове се извиват и огъват и се превръщат в стъпала, които свързват нивата. За момент ме завладява почуда. Виждала съм магнитрони само в битка, използващи способностите си, за да убиват и разрушават. Никога - за да създават. Не е трудно да си ги представя как проектират въздушни джетове и луксозни транспортни средства, извивайки назъбено желязо в гладки дъги от остра като бръснач красота. Или дори металните рокли, които Еванджелин толкова харесваше. Дори сега признавам, че бяха великолепни, макар че момичето, което ги носеше, беше чудовище. Но когато решетките на всички килии зейват отворени и карат хората вътре да се размърдат, забравям цялата си почуда и удивление. Тези магнитрони са тъмничари, убийци, които принуждават невинни хора да страдат и умират зад решетките по каквато там неубедителна причина им е посочил Мейвън. Изпълняват заповеди, да, но все пак избират да ги изпълняват.

-    Хайде, излизайте.

-    На крака, време е да изведем кучетата на разходка.

Офицерите магнитрони се движат в бърза последователност, подтичват към първата редица килии. Грубо извличат новокръвните от койките им, мятат навън върху покрития пасаж онези, които не могат да станат достатъчно бързо. Едно малко момиче се приземява опасно близо до ръба и едва не пада. Прилича толкова много на Гиза, че пристъпвам една крачка напред и се налага Килорн да ме дръпне рязко назад.

-    Все още не - изръмжава в ухото ми.

Все още не. Свивам юмруци: изгарям от нетърпение да се нахвърля върху офицерите, докато се приближават все повече и повече до вратата. Още не са ни видели, но със сигурност ще ни видят.

Кал пръв сваля шлема си. Самос спира като закован, като прострелян. Примигва веднъж, невярващ на очите си. Преди да успее да реагира, краката му се отделят от земята и той полита към тавана. Другият прави същото, когато слабата му хватка върху гравитацията се отпуска. Гарет подхвърля двамата, блъсва ги в бетонния таван и се чува отвратително, неумолимо хрущене на кости.

Нахлуваме в килийния блок, движим се като един човек възможно най-бързо. Стигам първа до поваленото момиче и го издърпвам на крака. То хрипти, малкото му тяло трепери. Но натискът на Безмълния камък е отминал и руменината се връща донякъде в бледите й, лепкави бузи.

Свалям маската си.

-    Мълниеносното момиче - промърморва малката и докосва лицето ми. Сърцето ми се къса.

Част от мен иска да я вдигне и да побегне, да я отведе далече от всичко това. Но задачата ни далеч не е приключила и не мога да си тръгна. Дори заради нея. Затова я пускам долу, за да стъпи на нестабилните си крака, и внимателно издърпвам ръката си от хватката й.

-    Следвайте ни колкото можете по-добре. Бийте се колкото можете по-добре! - изкрегцявам към килийния блок. Постаравам се да се облегна на ръба на покрития пасаж, за да могат всички да ме чуват и виждат. Далече отдолу малобройните затворници, все още живи в ниските килии, вече са започнали да се изкачват по металните стъпала. - Ще напуснем този затвор тази вечер заедно и живи!

Досега би трябвало вече да съм си научила урока и да не лъжа. Но една лъжа е това, от което те имат нужда, за да продължат, и ако моята измама спаси дори един от тях, си струва да платя с душата си.

ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Слепите камери могат да ни предпазят само за определено време - и това време очевидно изтекло. Започва с експлозии назад в коридора. Чувам как Кета крещи при всеки взрив, изплашена от това, което е причинила и което продължава да причинява на плът и кости. Всеки накъсан вик разтърсва като шокова вълна килийния блок и кара и без друго мудните новокръвни да застиват неподвижно.

- Продължавайте да се движите! - излайва Фарли. Маниакалната й енергия е изчезнала, заместена от сурово властно държание. - Следвайте Ейда, следвайте Ейда! - подкарва ги като овце, буквално дърпа някои от тях нагоре по стълбите. Шейд е по-услужлив, прехвърля със скок най-старите и болните нагоре от най-ниските нива, макар че това обърква повечето от тях. Килорн ги пази да не се препънат и да паднат от покрития пасаж, дългите му крайници се оказват от полза.