Стъкленият меч

Бавно се надигам отново до седнало положение и ръката на Кал следва движението ми. Той се отдръпва след един дълъг миг, когато е сигурен, че вече нямам нужда от него. Без топлината му усещам врата си внезапно студен, но съм твърде горда, за да му позволя да го разбере. Затова насочвам поглед навън, съсредоточавам се върху облаците, които преминават като размазани очертания покрай нас, потъващото зад хоризонта слънце и океана отдолу. Вълни с бели гребени се люлеят на фона на дълга верига от острови, всички - свързани от редуващи се пясъчни ивици, тресавище или порутен мост. Архипелагът е осеян с рибарски селца и няколко фара, привидно безобидни, но при вида им юмруците ми се свиват. На върха им може да има наблюдателен пост. Може да ни видят.

Най-шлемият остров има пристанище, пълно с кораби - от флота, ако се съди по големината им и сребристосините ивици, обточващи корпусите им.

-    Предполагам, че знаеш какво правиш? - питам Кал, все още загледана в островите. Кой знае колко Сребърни има там, долу, които ни търсят? А пристанището, пълно с кораби, може да крие всевъзможни неща. Или хора. Например Мейвън.

Кал обаче не изглежда обезпокоен от нищо такова. Отново почесва растящата си набола брада, пръстите му стържат по грубата кожа.

-    Това са островите Баларн и не са никакъв повод за тревога. Форт Пейтриът, от друга страна... - казва той и посочва смътно на северозапад. Едва различавам брега на сушата, замъглен в златистата светлина. - Ще остана извън обхвата на сензорите им колкото мога по-дълго.

-    А когато не можеш? - Килорн внезапно се е изправил над нас, обляга се на гърба на стола ми. Очите му се стрелкат напред-назад ту към Кал, ту към островите отдолу. - Мислиш ли, че можеш да ги надбягаш с джета?

Изражението на Кал е спокойно, уверено:

-    Знам, че мога.

Налага се да прикрия усмивката зад ръкава си, защото знам, че само ще раздразни Килорн. Макар че никога не съм летяла с Кал преди днешния ден, съм го виждала в действие върху мотоциклет. И ако е и наполовина толкова добър в пилотирането на джетове, колкото е в управляването на онази смъртоносна машина на две колела, тогава сме в много умели ръце.

-    Но няма да ми се наложи - продължава той, доволен от мълчанието на Килорн. - Всеки джет има идентифициращ сигнал, за да уведомяват фортовете точно къде отива всяка „птица“. Когато влезем в обхват, ще изпратя един стар сигнал и ако имаме късмет, на никого няма да му хрумне да проверява отново.

-    Звучи ми рисковано - промърморва Килорн, като търси нещо, каквото и да е, което да покаже пробойни в плана на Кал, но рибарят се оказва печално превъзхождан по численост.

-    Действа - вмята Фарли от мястото си на пода. - Така успява да се промъкне полковникът, ако не може да прелети между сензорната система.

-    Предполагам, от помощ е фактът, че никой не очаква бунтовниците да умеят да летят -казвам, като се опитвам да смекча донякъде смущението на Килорн. - Не търсят откраднати джетове във въздуха.

За моя изненада Кал настръхва рязко. Става от мястото си с бързо, отсечено движение, оставя стола си да се върти.

-    Реакцията на уредите е мудна - промърморва в припряно обяснение. Лъжа, зле скалъпена, ако се съди по мрачното намръщено изражение на лицето му

-    Кал? - повиквам го, но той не се обръща. Дори не показва, че ме е чул, и бавно се отправя към задния край на джета. Другите го наблюдават с присвити очи, все още болезнено предпазливи спрямо него.

Мога само да се взирам озадачена. Сега пък какво?

Оставям го на мислите му и отивам при Шейд, все още проснат на пода. Кракът му изглежда по-добре от очакваното, поддържан от правилно направената шина, но все още има нужда от извитата метална патерица, за да се подпира. В края на краищата наистина пое два куршума в Нарси, а нямаме лечители на повърхностни рани, които да го „сглобят“ отново с едно просто докосване.

-    Мога ли да ти донеса нещо? - питам.

-    Не бих отказал малко вода - казва той неохотно. - И вечеря.

Доволна, че мога да направя поне нещо за него, вземам една манерка и два запечатани пакета с провизии от запасите на Фарли. Очаквам да започне да недоволства за разпределянето на храната на дажби, но тя почти не ме поглежда. Заела е мястото ми в пилотската кабина и се взира навън през прозореца, омаяна от света, който преминава отдолу. Килорн седи бездейно до нея, но изобщо не докосва празното кресло на Кал. Не иска да бъде нахокан от принца и внимава да си държи ръцете далече от таблото с уредите. Напомня ми за дете, заобиколено от разбити стъкла, което иска да ги докосне, но знае, че не бива.