Стъкленият меч

Чакаме безмълвни с надеждата, че кацането ни е минало незабелязано.

Мирише на есен, във въздуха лъха на гниещи листа и на влагата от далечни дъждовни бури и аз го вдишвам дълбоко в най-долния край на рампата. Тишината е нарушавана единствено от далечните похьрквания на Килорн, докато се опитва да си открадне няколко толкова нужни мига сън. Фарли вече е изчезнала с пистолет в ръка, за да разузнае останалата част от скритата писта. Взе Шейд със себе си просто за всеки случай. За пръв път от седмици, дори месеци не съм под охрана или строго наблюдавана. Отново принадлежа на себе си.

Разбира се, това не продължава дълго.

Кал забьрзва надолу по рампата с пушка на рамо, с пистолет на хълбока и пакет, поклащаш се от ръката му. С черната си коса и тъмен пилотски гащеризон той сякаш е направен от сянка - нещо, което съм сигурна, че планира да използва като предимство.

-    И какво правиш? - питам и сръчно го улавям за ръката. Би могъл да разкъса хватката ми в миг, но не го прави.

-    Не се тревожи, не взех много - казва, като сочи към пакета. - И без друго мога да отмъкна повечето неща, които ми трябват.

-    Ти? Да крадеш? - изпухгявам презрително при мисълта един принц да направи нещо подобно. - В най-добрия случай ще си загубиш пръстите. В най-лошия - главата.

Той свива рамене, опитва се да си придаде вид, че това не го интересува.

-    И това има значение за теб?

-    Има - казвам му тихо. Полагам всички усилия да не показвам болката в гласа си. - Имаме нужда от теб тук, знаеш това.

Ъгълчето на устата му се присвива, но не в усмивка.

-    И това има значение за мен?

Искам да му набия малко разум в главата, но Кал не е Килорн. Ще приеме юмрука ми с усмивка и ще си продължи по пътя. Принцът трябва да бъде обработван с доводи, убеждаван. Манипулиран.

-    Ти сам каза, че всеки новокръвен, когото спасим, е удар срещу Мейвън. Това все още е вярно, нали?

Той не се съгласява, но и не спори. Поне слуша.

-    Знаеш какво мога да правя, какво може да прави Шейд. А Никс може да е още по-силен, по-добър и от двама ни. Нали?

Още мълчание.

-    Знам, че го искаш мъртъв.

Въпреки тъмнината в очите на Кал проблясва странна светлина.

-    Аз също искам това - казвам му. - Искам да почувствам ръцете си около гърлото му. Искам да го видя да кърви заради онова, което направи; за всеки човек, когото е убил -толкова ми е хубаво да го изрека на глас, да призная това, което ме плаши най-мнош, пред единствения човек, който разбира. Искам да го нараня по най-ужасния начин. Искам да накарам костите му да запеят с мълнията, докато вече не може дори да пищи. Искам да унищожа чудовището, каквото е Мейвьн сега.

Но когато си помислям да го убия, част от ума ми се връща към момчето, каквото вярвах, че е. Непрекъснато си повтарям, че той не беше реален. Онзи Мейвьн, когото познавах и на когото държах, беше фантазия, създадена специално за мен. Елара превърна сина си в човек, когото бих обикнала, и си свърши работата толкова добре. По някакъв начин принцът, който никога не е съществувал, ме преследва, по-лошот останалите ми призраци.

-    Не можем да стигнем до него - казвам както заради Кал, така и заради себе си. - Ако тръгнем да го преследваме сега, той ще погребе и двама ни. Знаеш това.

Някога пълководец и все още голям воин, Кал разбира от битки. И въпреки гнева си, въпреки че всяка фибра от него копнее за мъст, той знае, че това не е битка, която може да спечели. Все още.

-    Не съм част от вашата революция - прошепва той, гласът му почти се изгубва в нощта. -Не съм от Алената гвардия, не съм част от това.

Почти очаквам да тропне раздразнено с крак.

-    Тогава какво си, Кал?

Той отваря уста, очаква от нея да се изтърколи отговор. Не излиза нищо.

Разбирам объркването му, макар да не ми харесва. Кал е възпитан да бъде всичко, срещу което се боря. Не знае как да бъде нещо друго дори сега, редом с Червените, преследван от своите, предаден от кръвта си.

След един дълъг, ужасен миг той се обръща и се оттегля в джета. Захвърля пакета, оръжията си и решимостта си. Издишвам тихо, облекчена от решението му. Ще остане.

Но не знам още колко.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Според картата Корунт е на четири мили североизточно, разположен на пресечната точка между Риджънтс Ривър и обширния Порт Роуд. Няма вид на нещо повече от крайпътен търговски пункт, а едно от последните села преди Порт Роуд се врязва във вътрешността на сушата, лъкатушейки около наводнените, непроходими мочурища по пътя си към северната граница. От четирите големи обиколни пътя на Норта Порт Роуд е най-използваният, свързващ Делфи, Арчън и Харбър Бей. Това го превръща в най-опасния дори толкова далече на север. Неопределен брой Сребърни, военни или други, може да минават оттук - и дори да не ни преследват активно, в кралството няма Сребърен, който не би разпознал Кал. Повечето

биха се опитали да го арестуват; някои със сигурност биха пробвали да го убият на място.